вкус от суха целувка...

плъзга се по вкаменяла захарна илюзия,

а реалността в образ на телефонен звън те посипва с фалшива душевност и си запокитен в прегръдка от нямане...напукано, излющено  е усещането за измислено лято в празните очи на зимата, а страшното откровение владее безбрежното цяло...повярвал си в гарвани...сънят застига те безсловестно и започваш дългото пътуване в нощта на бъдеще време без минало...уморен, мъртвешко безстилен и самотно безсилен...в танц...с настоящето...а чернобелия каданс притихва невидимо...безшумно е в болката и тайно умираш от жажда по изчезналите сребърни дракони...