вкус от закъсняла обич...

диша в предстояща сърдечна екзекуция,

и в някой ден...в някоя нощ,тук или може би другаде, отвъд хоризонта...в мрака на синия вир или в студа на оранжевия залез...отвъд видимото, внушено и откъслечно се разтваряш, и се сбъдваш в съня...о,ти - малка прашинка мълчание издълбало бездна в душата ми от вчера, и нямам утре...а сянката ми се гуши в усоето на вината...наистина ли знаеш какво значи да си обичан...оглушавам от болка и съм кръвнооцветена, несподелена в метафори от полуистини, заключвам се в черна магия под камък в изкривена светлина от ласка...вписваш ме в рисунък краткост и пустиня ме разделя от вълшебния пристан...завинаги.