В пищен, огнен пурпур багря най-дълбинното на сърцето
и знам...завинаги е в пустинно тъжното на дъното.

Наситени с ухания, очите ти сияят в горещото на кехлибара,
а се потапям в спомен, населен с полумрак, и лепи се пепел,

религия си моя,
най-съкровена,
непозната и лъчиста,
нежност моя
и
приказно омаен пристан...

любувам се на слънчевите бисери, кацнали на миглите ти,

но съм пространно ехо от запалени в усое зловещи сенки
и коленича/ в противоречие с всички мои докосвания/,
и  тръпна,
и покълвам...на един само дъх бързам,налята и въплътена
в стрък диво бяло цвете,
и воювам с горещника вятър в мен.

Не е достатъчно да те обичам,
не е достатъчно да ме обичаш - 
чужда истина си
и изрисувано сбогуване здрачно поглъща
/ до влудяваща неподвижност/
светлината на червеното слънце.
Лютива орис е тежкото дишане в неслучващите се мечти.
Изгребвам, 
прикована към дъно на пресъхнал геран, 
отломки
и сред прахта разчитам знаци,
татуирани за кратко в отражението Време.

Не е достатъчно да те обичам...
Не е достатъчно да ме обичаш...

Трябва и да останеш...да останеш,

като моя истина...

и ще изчезне сбъдналата се вина
в трапчивия шепот на свечеряване,
когато
всичко е толкова просто и е усещане за щастие...в завинаги!

Дали!

Тези няколко пропуснати запетаи не ме оставят да заспя... ;)) Нали ще бъдеш добра и ще ги поставиш? :-))

"Наситени с ухания, очите..."
"... в спомен, населен с полумрак, и лепи се..."
"... слънчевите бисери, кацнали..."

Среднощно огнедишащо подравче. :-)

за да те има,извинявай,че толкова късно прочетох...ама по -добре късно, нали?????????

Красиво - и дълбоко философско слово ..
Цитирам те: " И покълвам...На един само дъх бързам,налята и въплътена!!"
Поздравления!
Прекрасно е!
Здраве щастие и успехи желая!