когато
в необятния свят на хаоса
звезди любят звезди
и всяко сътворено нещо
намира своя бог...

звънна Ти:

целувка...голяма
и 
Обичам те...

Обича ме!
Обича ме!

и звънна,
звънна и зазвъня,
зазвъня и заромоля
звън,
звън... в сърцето ми.

Ледена висулка стопи се
от повея на южняка.

И топя се,
и натежавам,
и се търкулвам в очите ти,
и се гуша в златното злато
на кехлибара им...
Цялата ранима същност
на съдбата горещница,
черна черна разделница
размива се,
размива се след твоето:

не можеш да си представиш 
колко ми липсваше...

и тръгвам към теб!
прасковено оранжево сляла  
с мечтаното синьо в зори
и съм отново
цяла,

и тръгвам към теб
прежадняла,
без вода 
през пустинята
която...ни разделя.