Сънувал те бях...до мен си
и си усмивка, и си слънце
и небето е синьо,
синьо...

спри да ми разказваш...няма да се сбъдне!

истина си
чувам те като натежало злато в смълчани жита,
екстаз си в откраднатия ми час...
чувствам те
по устните си
като сок от ягоди...

спри да ми разказваш...няма да се сбъдне!

Не съм до теб
и съм другата...
дали съм истина?

В меланхолична мелодия
заключена и преобразена, 
объркана и ужасена
повярвах в злите сили
и черен конник е нощта, 
и пълзи лунна змия,
и в наречен час бухал вещае злини...
и сме неподвижни и безмълвни,
обезлюдени и празни,
самотни и пусти,
и сме безплътни,
призрачни...в себе си
с любов от невъзможности...

Не искам,
не искам да разказваш съня си...

когато си до мен
с любов
помогни ми да забравя,
че
съм криво огледало в твоето измерение.

Искам да си само мой, а дадох име на страха си.

финеса ти...благодаря ти...но няма да има лято в сърцето ми, а така го копнея...понякога така се случва/ Времето е закъсняло...и няма връщане...на ход е съдбата разделница.

прелест е...намираш и усмихваш.пролетно е с теб тук.а лятото...то е далеч.

"ослепителна одежда" - не, в слугинска престилка е :))))

lедва ли...а и винаги нося душата със себе си,че иначе какво друго ни остава,ако си ги загубим...нали там са и сълзите, събрали цялата мъка на света...а сега настъпва вечерта и бледи сенки галят сетивата...тиха музика изпълва затопленото ми от теб сърце и с усмивка ти казвам: Прекрасна си, прекрасна...