Присъствието ти
беше
интимно докосване:

- ще ми липсваш...много,

но изречените думи натежаха,
помежду ни
силни,като олово
в сърцето:

- погубих с мълчание всички надежди,

за обич
няма друго време и няма друго място
и облак затули слънцето...разстла се мъгла.
Времето загуби контурите си.
Наоколо сгъстената милост
прискърца 
заплашително
и
стесни пространството...
позволих ти 
да подслушаш душата ми,
но 
ехтят стъпки призрачни
из
празните коридори на мисълта
и
дори лаят на куче
може
да е утешителен
сред
лавандуловия здрач
на обледилата ме тишина...

и не ми казвай:

- ще ми липсваш...много,

знам го,
но не съм по-щастлива от това...

Много силно! Поздрави!:)

и е толкова вълнуващо първия коментар при мен да е от теб!...пишеш блестящо!и преди да ме намериш те открих за себе си...дано, дано е завинаги/болея оттолкова много раздели...благодаря ти,