В похабено скитничество,
където
мигът не търпи повторение
и си горчив монолог
от злокобно пророчество,
където
разпятието е любов и отчаяние,
и си езеро от пресъхнали сълзи
/запоени с огорчение/,
проклето да е...

проклето да е сърцето!

Ще го изкореня,
ще го разкъсам,
ще го сграбча,
ще го завлека в нищото от липси
на мъртвите ловни гори...
бездна с голи ръце ще изровя
и къс по къс ще го запокитя
към черното дъно,
проклето да е...

проклето да е... сърцето!

Грамада от зловещо ликуващи
камъни
върху му ще насипя,
и гърбици от коренища,
тръни и шума
ще натрупам,
ще натъпча - 
да изгние без мяра,
и тлен да го гризе,
ще го обрека на черната земя,
да се не връща...

в многоцветен корал,
и в слънце
за никой!
за никой!
да не се превръща!


***


Прости ми,
сърце,
искам да оставя незабележимо
прокрадващото се съкровено,

прости ми,
сърце,

но днес
съм оцветена в кръвноранено...
Прости ми. 

ако има някакъв начин обади ми се

има начин, само трябва да го поискаш...разтревожи ме да ти се невиди...приех го като спешност...вързах се,