Стрелкат се обледени мигове...отмерват
в снежнобялото...живота на кокичето.

Кратко е и ... босо в студа...красивото.

Дълги от копнежно очакване разстояния
криволичат
в коварни капани -
издират/ до фаталност/ отреденото време.
Безумие и сила
за самота събираш в обезмислено, 
ранимо бягство,
а в стон сърцето уморено присяда
в последния зов на завинаги,
и се пречупва в тъжното на очите .

Пленили са разпиляната ти чувственост
и разплиташ, 
и омотаваш на кълбо от хаос
неподредената си съкровенност,
и си изтекъл в небитието отчаян пясък
от промъкнала се в теб пустиня,
и си сив,
и си мрачен,
и си забравен...

да обичаш не значи да боли, не значи...

но анатемосаната ти същност 
иска,
иска 
да останеш в ада и да боли...
повече от много да боли
и
кратко е и босо в студа...красивото.

ми казаха, че не може да обичаш това, което ти трябва...

са ти казали до всичко което ти желаеш...сам правиш избора си, извън времето - в света на чувствата...ти си своето сърце и колко топло и щастливо е ако имаш до себе си другото любимо...сърце/ нищо не могат да ти кажат, ако не ги чуваш...сам определяш какво искаш и още по точно е - искаш го, но дали можеш да го понесеш/това последното е от контекса на постинга ми/:)))