Стопли ми устните ... с тишина,

идвам при теб уморена от ласките 
на авторски слова,
вървях дълго боса...по окосена трева,
ухая на дъжд,
ухая на колендро,
а 
ти си моя музика
от багри в слънчево колело.

Съзрях те пътьом
в искрящ поток от синева,
и
те поглъщам/ още!/ в дъха си,
и
те рисувам с пръсти...

Недей, моя обич,
недей да търсиш същина,
остави 
да ни покрие светлина...

Стопли ми устните...с тишина.

боде грубите ми драконови лапи. ;) Моля те, направи нещо... ;)
Горещо поздравче. :-)

лапи имаш... и мен ме боде отдавна, че ми е омрзнало и сега ще мисля....ама трябва лииииии

на път ,през сълзи, ослепяла и оглушала...пътьом/ просто от пръв поглед,нехайно...как само мразя да мисля :)))