Нощта
е населена с болка
и
по самотния път на звездите
неразчетени послания
оставят
горчиви следи...
Светът е емоционално наситен
от срещи и раздели,
от приятелства и предателства,
от горещи думи
и
изпепеляващи страсти,
светът е дом
на сенки и съмнения,
на самоти и мълчания,
на синева и мрак,
на славееви песни
и менделсонов марш...
този,
този безкраен свят
е мой
и
ти не можеш безнаказано
да идваш и да си отиваш,
когато поискаш...
отказвам се
от обещания за бъдеще,
изкорених
надежди и откровения,
натроших
спомени и чувства...

не трябваше,
не трябваше
да си наливаш отлежало вино
преди да си му дал име.

Не ме търси -
иззидах зид от забрава...
и
светлината на деня
е без значение.

розите никога не са в повече:)))
благодаря

винаги в бяло...
слънце са розите,
слънце от страст
и щастлив смях
дори само на ниво простор в мисълта...

тук си и затова

...с благодарност за удоволствието да прочета това откровение! Мисля си, че човек никога не е съвсем сам щом носи в себе си "звездите". На слука и много вдъхновение!

за пожеланията, няма да вграждам сянката си...обещавам:)))

...заради "сянката"! Бъди здрава! На слука!

Много силен и изпълнен
с изгарящи чувства , стих!

Никой не може безнаказано просто да идва и си отива, когато иска.

Не затваряй вратата, никога не я затваряй. Когато обичаме тя е широко отворена и привличаме. Но когато сме наранени, обидени ние сами си я затваряме. Хайде Косара, отвори я смело въпреки всичко, давай...
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

сянката е смисъла и още! го търся...ще го споделя ако го намеря:)))

добра среща...или са чувства ,или ги няма...в дълбокото и после...пак:)))и ти да искриш,горещо!

не знам да има по-смел странник от мен...,но когато една врата си я затворил, значи трябва да я оставиш затворена.и там, зад нея се събираш от остатъците , и си отново цял...феникс,Джули мила моя...щастие за теб!

никой, никой...:))) ООООбаччче! и ние също...с какъвто аршин мериш другите със същия трябва да измериш и себе си и то най-вече...слънчице.