искам да ти разкажа
за мълчанието
в което
сезоните нижат паяжина,
за мълчанието
в което
милувките оставят
горчив вкус по тялото
и
късчето утро
върху
стария чардак не блести
в цветен губер от мечти...

странно повторение,
странен урок,
особен урок...
от едно празно сърце
и
планинската прелест
в моя храм на нежността
помръкна,
изстудя
и
съм сянка на себе си
и
отново
след този особен урок,
от едно празно сърце,
се прибрах
в долината на нощта...

от разнищеното
ще се събера
и
ще полея с напръстник
ново утро,

но как,
как 
да 
изповядам 
очите си...

това последното е много трудно.
Особено за грубата мъжка половина на човечеството:)))

и ти благодаря, че намина...да,почти е невъзможно, а защо мъжката половина да е "грубата"...толкова сте сладки, къде, къде без вас...може би в сибир,:)))) усмивки днес и нежност,

също има хубави неща, и истински мъже, и любов. Е, може би не са сладки, а по-смели и истински, но....кой както иска.

здравей,дам ....май трябва да отида...в сибир щом там са истински...че тук изглежда са на ниво фантазия...:))) за днес!- нали са топли...и силни?:)))