да ти разкажа ...искам
за стръка трева,
за щедростта,
за горчивия вкус,
за мълчанието...

в стрък трева
назован
мъката на художника,
вятър обсебен
от обич
приютява
диханието на възторга
за магия,
за слънце,
за камък,
за вода,
за дърво и цветя,
прошепва вятър древни слова...
и
нахлуват,
нахлуват при повей
неуловими чувства,
нахлуват
знаци от необятното
в душата,
в сърцето,
в живота ти,
и
летиш,
с восъчни криле
из вълшебното царство на щастието...
колко
много
исках
да те вплета в стръка трева
и
в песента на този луд,
луд от любов вятър лудетина,
колко 
много 
исках
да ти подаря слънцето
изгряващо в очите ми...
исках,
но 
си тръгвам,
преди да съм дошла,
преди
мълчанието в душата 
да ме превърне
в пустиня...

Косара, е това е приказно и заредено с любов и се разпилява, разпилява...
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

нося се
разпиляна,
попиляна от страсти
в повече отколкото
мога да понеса
и всеки друг
около мен
завихрено,
недоизказано,
Джул...вълшебна нота
в едно петолиние,

Много е хубаво! В стрък трева може да се съдържа всичкото това! Нека го разпиляваме :)

не във всеки...стрък,забележи, това е мъката на художника - има такава трева,неуловими са трептенията и и тогава, ако имаш сетива ще ги докоснеш...мое слънце си!

"makata na hudojnika"-mnogo krasiv vid asparagus,dostoen da bade 4ast ot poeziq:)!

преди
мълчанието в душата
да ме превърне
в пустиня...-tova citiram i ostavqm bez komentar..mnogo silna 4ast v cqlostno silen stih!

намина, незнаех че е аспарагус, познавам го като Трева и е невероятно, в моите среди казват, че един художник, така се влюбил в Нея, че спрял да се храни, взирал се, говорел си сам и безкрайно се опитвал да я пресъздаде на белия лист и неуспял...умрял...била неуловима Трева...слънчев ден и много топлина в душата за теб!/моля те пиши ми на кирилица,/

Страхотно е .Благодаря.

стопли ме твоето присъствие до мен, аз ти благодаря,