А мислех си, че имам привилегия да обичам "Лудия" на Петьофи единствено и само аз!... Поздрав - от другата страна на ъгъла, където пак е тъжно...

изтрезнявам с тази поема,всеки път всеки път, намираш ме в тъжното вярно и за повече...на теб усмивки и много музика в сърцето!

ти си повече!

О, и аз Лудият си го имам в моят блог. Май ,че сме на една вълна, и аз се чувствам тъжна и самотна, и разочарована от отношенията между хората и от много други неща, но сама си давам кураж...след дъжда грейва слънце и се появява дъга...

не стига...няма ме в картинката, но е красива пролет ,нали!!!!!!!!!!!!!

мини под дъгата...от сърце!

това е ритъма на живота....колкото мъка побира душата с толкова любов и се изпълва...аз ти пожелавам любов по-голяма от света и времето:))))

благодаря...но няма такава любов,няма...повтаря го и Ехото,

Не знаят те,
че Ехото не е критерий...

Относно "щастлив смях ли е, когато", народът го е казал кратко и ясно: За едни - сватба, за други - брадва!
А когато смъртта каже: Млък!..., ти пък и кажи: Чиба!
Красива е тъгата ти, Косара,
но вярвай - не си заслужава.
Красотата ще спаси света,
ако усмихната е тя.

Усмихни се, Косара, ето така: ;) Има такава любов, разбира се. Ала не стига времето за нея. То никому и никога не е било достатъчно за такава любов. Но това не значи, че я няма, Косара. А за Ехото... виж по-горе. ;))

трогваш с топлите си думи, още веднъж ти благодаря!

Koгато смъртта ни посети за да ни отнеме правото на щастие , ни оставя за спомен самотата и много време за размисъл . Точно тогава изчезват яко дим всички , ама всички стари, семейни приятели , саякаш никога не са били , нещо ужасно е , докато проумееш тяхната излишност . А нещастния самотник/ца/ превръщат в обект на подмикроскопно наблюдение , докато дойде смъртта да им каже кратко ""млък''...

мила моя, прегръщам те и те скривам в душата си...всеки е сам ... " ако на този свят са вземали от тебе, значи си богат...взелият е беден!", но и какво от това...нали?