би било далеч по - просто
да си отида
последно откритие без диоптри
хаос вихрено танцува
в това пътешествие
инкогнито да си
неразделната ми част
огрей ме топло Слънце
ястребът и плячката
вещица у дома
втрисва ме
златната среда без лист хартия
стъпка по стъпка
не е случайна бройка
не чупи любимата и играчка
крачката встрани сме
подаръкът е мой
отвътре навън само
на празен ход в нежните думи
по невидим тротоар ухание на кeстени  
трупане на излишни калории
завинаги е винаги по - малко от час
без материя вълшебното
хлади стената и нейния камък
проектирано в сетивата
звездния купол в полунощ после
изгубих се
цената е щастието в 
неистовата нужда да усетя 
кожата ти по пръстите си
отдалеч те чувам 

- как си, обич

искам да ме целунеш
шепти ми брезата под прозореца
непремълчани отчаяни мисли
стържещи въпроси
спестените отговори 
ненужното
отегчително шуми беззвучно
сухи цветя върху лъскав плат
мразя битовизма
едва ли си дошъл да си говорим
в забранените мечти амулет си ми
фатално хлътване на хоризонта
без вариант за хепи енд
самичкото
малко пухкаво облаче...утеха,
бях ли в късния ти сън

утре да е