побъркваш ме от хубост...

Taка щастливо редиш думите , чак ти завиждам , но като стара дружка !

....не ми хареса .. мноогоо... ама мноогоо:))

Агапи!!!

Знак, следа,
неизличим спомен
за споделена самота...

"...кратка капка без фенер..."

красива каквато си:)))

cornflower,...така съм...жива,понякога,

rotazia,...ти знаеш...мисля си за теб,...нека ти е щастливо лятото,

paolinna,...прима виста е...тогава е истинско и ти го можеш, виждам те и ти се радвам,

auroraborealis...и боса по пясъка,нощем...:)-

zharko,...невероятен си...в центъра...*споделена самота*,с някой си и си повече от самотен,
ех,голямо удоволствие си!...:)-

eraklia,...съкровище мое, знаеш как е при кралиците...уж, за малко, но завинаги...

enitas...:) усмихваш ме...хубаво ми е ,че си намираш нещо тук...

:)))

прелестност и вече те обичам, освен че те харесвах....ТОЦИИИИИ!!!!искала си много да ме зарадваш и успя!!!!грасиас!

това, което изповядвате с толкова силни слова!
Невероятно силно е!

какво правите в моя блог тогава Ейн, защо четете нещо толкова отблъскващо за вас...:)...с усмивка...спестявайте си неприятните неща!

Чудна,чудна Ти! :)))))

като мъничка феичка сред уханни цветя,Ти ли си...

:)- чета те с удоволствие!благодаря ти!

... глас от мен!

Пиши все така. Наистина улавяш нещата, толкова силно и истински. Благодаря ти!!!!

важното е да пишем, както го вярваме...
Благодаря ти !

jones,- твоя глас се стеле в мен:)- благодаря ти!

luki,- има и други начини за писане, но не ги умея знаеш...:)-

vishnichka,- можеш да го вярва, но не го ли усетиш, преодолееш бариерата и го споделиш до последния си дъх...болка било или радост...правиш го ако е истинно...измисленото не е мое измерение ...илюзиите нямат допирни точки с реалността...може би мечтите, но за онези, които имат време...аз нямам и никога не съм имала/въпрос на философия/, затова дишам всеки, всеки миг

Истинска си!

усещане за пълнота е, когато нов човек влезе в моя отбор:)))-

Искам хубавите неща , за които се пише в блоговете да са истински , точно като посетени от любовта , а лошите , тъжни и скръбни да са една голяма лъжа , много искам ...За съжаление често е обратното .

:) мисля ,че всеки/ с изключение да отделни никове.../ е истински тук и не виждам причина , ако не е художествено произведение да БЪДЕ себе си...дори и лирически герой, той е вплел духа си, както майстора сянката, на любимата!...за да е здраво и завинаги...в личен план...за кой ли път!?...не случайно в блог бг съм в лични дневници...

и се присъединявам към теб и твоето невероятно, но по - човешки топло желание...чувам го като вик...нека са лъжа тревогите и скръбта на всеки от нас...навсякъде и пак...
Стела, мила...
нека е,а на теб знаеш - красиво, изпълнено с великолепни преживявания лято!!!!!!!! не смей да ми възразяваш със сериозни неща...тях ги забрави

Благодаря , Сара ! С по-повърхностно мислене по-лесно се живее , може би и по-щастливо , не знам ...Не сме от тая група , видимо ...
А колкото до истинността и духовното вплитане се съгласявам с теб , и аз неслучайно пиша в лични дневници .