Абе, виртуала кой го смята за нещо.

е лично:)

недей така песимистично:)

тук хора се влюбват,разлюбват, мразят се...някои умират и възкръсват,роят се..., като мислят, че ние във виртуала ядем доматите с колците ама не е така...!!!живота на виртуала е и за тези с диагнозите...ето и аз си имам диагноза...обичам!... приятелите си...обичам себе си...обичам! истинските...тези които не злоупотребяват с чувствата на другите...
извини ме мила, увлякох се...виртуала си е свят пълен с емоции:)))-

знаеш...твоето *всичко е лично*...преди и сега... радост си и си на мисъл разстояние...обич си,

хей, не е обяснение в любов...ти си мой приятел...завинаги, което е все около мен:)))-

Това стихотворение е за Теб!

благодаря ти!

Не коментирам чувства. Впечатлява ме богатството от изрази и неочаквани паралели. Удоволствие е да се чете!

Когато светът спре да бъде на лудите,
може би ти ще спреш да пишеш, а аз да чета.
Поздрав!

Красиво...

За лично ползване!:)
...
преливам
преливам
от жажда
по теб,

по теб..отдалеч...по виртуала :)-
Поздрави!:)

:) благодаря за топлината...

най - сладката...диагноз- ка:) и я пожелавам на всички луди и повече луди...:) и на теб повече от много, но в достатъчност!

прави ме щастлива...красиво е и че си тук ,благоадря ти!

нека е така...за Теб!!!, благодаря ти и много красиви мигове в Твоето Лично :)))- ползване, а кефи ме, от сърце!