Косара :
нищо не остана мисля в каменно цвете ваем се...тежи... студи наказанието стана живот...в тихото опитвам се      Ераклия :
до тук ли трябва да стигнем
до най-дълбокото ...
в края на дните
с оглозгани кокали
на неразумни надежди
колко пъти ти казвах -
някои просто
не са родени
за да убиват...
като заклинание сричах
това нечувано верую
докато слушах как палачът
точи билет за кръвна посока
и се надявам
надявам
че скоро
химн ще напишеш
и ще пребъдеш     Косара : Ракли, сърце мое *някои просто не са родени за да убиват* ... искам да мога да разпозная
основателна причина
верижно...окови и грехове
последващ инстинкт няма
когато
принцеса, принц и принцеса
три мои капки кръв
детронират
душевния комфорт на своята единствена
кралица
без кралско войнство, без личен избор
обич
неусетно, не!
обледено,зъзне и смразява
сянка и кондор изчезващ спомен е
вписва се и полепва
ранено и аленочервено...сълзи
пръстта по обувките
кал размазана вместо истина
огорчена походка среднощното бягство черната веда орисница
и
няма:"...ти...как си ти!" - няма
в тъмното
извън кръга на приглушена светлина
незабележимо е всяко движение
книжно корабче в житейски плитчини
меланхолия по ръба на есенен пейзаж
празните...алеи и думи, думи...кръвно е
картечния откос
леденосиньо и рубин в отчаяно безсезоние
волният вятър на душата
плашлива мишчица чака скока на котката
безкомпромисното...по безкрайния бял лист
чудо без бяла лястовица по жицата...само
зима на прага     Ераклия : наблизо съм...обич 
три...три пъти прошепна
през три планини прокънтя
три адови двери открехна
три пъти гръм изтрещя
като три меча в сърцето
с драконови сълзи те посрещам
няма, любима, принц и принцеса
всеки бърза тролея да хване
пръст по ръцете
пръст затрупва уж вечните рани
обувките лъснах до до перлено
греят в очакване
най-новия чифт си запазих
с тях ще бъда прекрасна
и карамфилите така им прилагят
стенах последното свое "обичам те"
а бих ти го дала
с всички
ненужни вече за мене
очаквания...
да изваеш любов сред проказата
аз гола ще чакам
на прага
бяла снежинка
лястовича отмяна....     Косара : без дъх ме остави...и ме покори  изтръпнала немея, разтворена съм...въздух това е ада и рая...тук...на земята,Ракли същия зов и отсъствие втренчени лични чувства докосване пронизващо светкавица разпердушинена е звездната сюита в сълзите ...лютив вкус и конкретика дните в краткото на броеница оглушало и диво беззвучно с безмълвно вкаменелост понякога само мисъл не е достатъчна за подобие на цялост а Господар е Хаосът проточени усмивки сухи и ледени заплахата трижди проклетата отчаян реверанс към мъртва точка анонимност в лъскав маскарад сатир и дяволски копита чуждо венчило насън особено ми е...в страшното и се погубвам и в сянка се превръщам  ако не те чуя, Ракли...нощем по луна и звезди...заръка пратих твоята и моята болка...клетва е за Обич ...за Чудо... нажежено до бяло въздухът ври кипи... облъчени спомени бездомни сънища крясъчни истини...   но с теб оставаме Кралици във огнен вик и крехко ехо не, не е  празничност  дъх е...на Сребърен Дракон  приютили сме нежност...в шепичка   до горещо
до приказност последваща,Ераклия
а сега 
за теб...за мен
и за онези, които ни нараняват...
http://www.vbox7.com/play:4616b267

"..тайно умирам от жажда по изчезналите сребърни дракони.."
Недей, има Ги!

1.
и са тежки...короните...а после, когато открием Къщата на Слънцето...ще е пак, отново...Лято

дотогава...през разстоянието на един повей...бъди...тук,топлиш...

2.
знаеш, че *чета* - те....и в южняка и по дланите на северняка...скъп си ми...

тук в блога открих Ераклия...и други Кралици...и Те са истински и прекрасни,

:)- за теб...дано не ме лъжеш за Сребърните Дракони...обещавай ми:) на честна дума...само:)

чета и препрочитам...възхитително е!
Благодаря ви!
Поздрави!

светлиш и ти благодаря!

ми става едно такова близко,човешко и топло и полетно........

бъди птица .., тенкс от мен

а бих ти го дала
с всички
ненужни вече за мене
очаквания...=просто Eraklia:))))))))))

за теб...за мен
и за онези, които ни нараняват...и просто Kosara2008:)))))))))

Чудесни сте!!!!:)))))))))

ще се случи...някога да се събудим...други и колко ли нещастни ще сме от това, но сега...надеждата и упованието са ни следа.:)-