извайвам си мълчания

прошепнати по облачно небе

студен е вятъра и ми сивеят устните

навява студ и пари по премръзналите пръсти

стопли ме... желая го задъхано и жадно

и потропва по кълдръм от сенки и съмнения

утро
процежда се през ресници от мисли

копнея те на струйки

в очакване на ласкав дъжд

чадърът весел е
когато 
ритъмният рок  се плиска
в засмяни  и блеснали очи

подобно вихър си ми
и в кръвта

пияна съм

поръсена с омайно биле
накъсах го по Еньов ден

от незабравима и безлунна нощ

под ручея на ярките звезди

и врекохме се...в изшептени ласки

само миг е, но го има!

когато 
тайнствата са живи

и сетивата имат сили

за един живот и две съдби

когато 
обречени са в краткост

селения вълшебноприказни
преди онези проклети първи петли

тогава вдишвайки любов   

над кръстопът прелита кос

и пърхащо от щастие сърце

се омагьосва 
какво като
обвити в стъкло са двете ни съдби 
звездите са чертали предопределеност...
и

волен 
полет ни е Хоризонта...
само погледни в очите ми...

очертаният ти силует ме мами

а прошептяна наяве красота
заплита

топлата ти нежност в моя песен

горещо е в забравата и зов е

и още... магия е...

улавям във ефирна паяжина

издишания ритъм на сърцата ни

и грейва горещ кехлибар 
сега в твоите очи...обич са...

в такава утрин

е без значение дори онова присъствие

застлало знак

в пелена от неизбежност...

не, днес определено не съм тъга!

благоухание в тънка нишка се носи

през прозрачно синя синева

а зърната за миг е Къщата на Слънчо

безгрижно се протяга и душата ми...

и сладост съм...