Прочетен: 5557 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 10.02.2009 09:40
вплетени пръсти е доверието
душа, сърце,тяло...копнеж в истина
и едно единствено
купонът свърши...
цялото в шепичка останало
миг от щастие...нощ и тишина
събирам се даже от наслоено
емоционално през приливи и отливи
пиеса без правила е пореден провал
още преди антракта
когато
брод е и компромиса...не си нужен, не!
влязъл си в образ...не си главния герой
няма те и в географията
някакъв си кадър в обратно броене
стартът се отменя, какъв резултат?!?!
от сива облачност до преваляване
надничаш от усоето на северния вятър
ненужен ден...
звън, звън...дрън, дрън
какво си мислиш...за искра и пламък?
не! това е само клечка кибрит
и поредна цигара
в размисъл... нахвърляно
душата ти е жива факла
през прозореца процеждаш се...бавно
и неусетното време закъснява...даже
никаква светлина...набързо поел си дъх
а измамен силует е химера в чуждо щастие...
махни за сбогом на този пожар...без благотворителност
спаси се бързо, ти просто нямаш време...нямаш
хей,
събуди се и...си тръгни
а безкрайния минусов материк...
превърни в аржентинско танго
ще има и подаръци някакви
върху целофанена опаковка неуместно е
свежарска оранжева панделка
любимите ми обеци
и сребърния дракон на верижка
в сърцето... ме гримираха
липсваща традиционно целувката
драскотина все пак не е
а върху стария афиш...забравен филм
онези капчици от лазур студят изрисувани
в камбанка на бяло кокиче
усмивка се търкулва насълзена
уморих се от взиране през това... стъкло...
някой ден, утре може би
с алено цвете в коси и нова розова блузка
високия ток и закачка от поредна спирка
рояк от слънчеви зайчета вълшебстват
танцуват всред кехлибарения плен
танцуват
глух акорд...усмивка на забравена китара...
и в серенада
от късчето синьо небе
обич е
сянката да си вградиш...
без остатък
бездиханно
цъфнал вишнев цвят да приюти
копнежа ти
за лично щастие
мечтите ще напуснат своя пристан
днес не е...доверие в тишината
и времето в пясъчния ти часовник...свърши
като се напролетя...ще се събудя
Заспали капките във облаците сгушени,
уплашени от гръм прегръщат черни друми,
а сънищата чезнат... в тропота заслушани
на бягаща от есенния вятър жълта шума.
И свита в клоните, изцежда бавно лятото -
първата слана без свян целува пъпките...
И зъзнат враните... изграчили по някого,
след който давят се във сиви локви стъпките.
А сякаш плаче Той по страници откъснати,
посочени в студа с една прощална дума,
и заслушан в пулса на сърцето си навъсено,
подгонва с есенния вятър жълта шума...
19.11.07.
а колко е лесно и в раздялата да си останем...хора
Размисли ме...
Поздрави!
благодаря ти , че си тук, до мен...толкова е...
Ел, благодаря ти...топло:)- докато изгрее Слънчо...ей го де е...някакви си месеци и пак ще съм пъстра и шарена:)
самота...
В действието -
героят избягал е..
Глобус -
воал от светлина...
От сбогом -
извикай ме...
пъстър глобус...искрящ в светлина...:)
героят не е избягал...тръгнал си е...още изначално! се знаеше...тъкъф:))) е сценария...чела съм го няколко пъти, кой мие криф, а?!?!:))))))))))))-
и тази блясъчност си е пролетна, не е моя:)
абе, аз съм тъжна това си е
11.02.2009 15:45
11.02.2009 19:34
То не си може без тъга. Няма радост, както казва Пророкът ;) Но ... избутваш тъгата, даваш и по-голяма отпуска и се впускаш с усмивки в останалото живот. Я виж какви готини палмички около синята рокля ;)
:(
2. загубения Рай...
3. остани...
4. пурпур...и е всичко
5. АБСОЛЮТНО
6. за шапката и приятелството - по най-аристократичния начин!
7. грабващо душата
8. върхът, най -високият
9. хубост!!!
10. полезно
11. научете, веднага;)
12. и той е изследовател на Истината, четете го!
13. тук се загубвам от четене!!!
14. сериозно за магията
15. разкошотия!!!
16. това края ли е?
17. ч е т е т е...нужно ни е, повече от всякога
18. и пак Истината...
19. когато Ел нарежда така...дълбоко е...
20. празник
21. м у д р и
22. истината е само една