непростимо е и отесни кръгът

разкъсва и ранява... сетивата

щрих в ескиз е ...недовършеното...

проникнало е...в мен

тик так, тик так ...мести стрелки

бърза...отброява всеки миг

задъхан и без сетни сили е светлият час

объркан припев, друга част е от деня

далечна, провокирана е памет...живота,

не се водиш...ръката в джоба е...напрегнато,

слученото те боли...първи прочит не е

търсиш му място, а е безсмислено

тъга и плъзнали по теб, паяжини    

тъмно , олющено...овехтяли

и тягостни спомени...събличаш ги всред

стряскащи клаксони,червени светофари

претъпкано...чернобели трамваи

продавач на захарен памук

часовник  с кукувица...

разказваш се...

всред голи още клони ... студени ръце

усойните, сенчести пресичания

и странни видения ...внезапни спирачки
камшичния удар...някой позна ли го?!?!? 

вкаменили ме... вричания

нареченото за надежда...отесняло в рамка
рамка

избледнял образ...си! ...не си му...любима...

рискове и отвъд отражението...вечния ритъм

идваш... и си отиваш... жестоко е...наказание...

скривам се в мълчание...

тук съм, а някак  е празното в повече

безпределното не е случайност...

невидимо присъствие...протегнала бях...ръка  

за ошарена стомна с  жива вода,

за топла завивка и  лунна нежност

волна песенност...вместо това

химери някакви

ехидни,подивяли...толкова неискреност!

зелена светлина е само...мисълта и

онази времева разлика..и пясъчност

в душата,...пустинен си...

целият този Свят...дъхав,

ароматен  и цял..пролетен

дишаше...само в романтичното  пътуване...

сега без бряг и без фар...отсреща е булеварда

новото бистро и димящия, в чашата, чай

рано ми е...

тънка е още слънчовата дрешка

и навярно затова  е студено и в мен

припълзява дъждовен облак крадешком

и моята овладяна вътрешна слабост

е поредното...дрън, дрън, дрън...скрибуца и дращи

наказва те...там, в ъгъла...в най-тъмното...

нощта е твоята камбана...дрънчиш на кухо

дрън, дрън, дрън...

безвкусно и без стил...по дяволите,

липсата дори на онова едничко цвете...
пренебрежение нехайно, обидно и хапещо...
за кой ли път?!?!?!...

предела ли е на трошливия, последен...лед и грях

несъвместимо е

без усмихнати нацъфтели храсти...прах и след него

е
нищото

няма утре, не е и днес... и сън не е ...

северни гори

северна алея

северно дърво...прелита кос...

цоп...хей!забравих  я тази тротоарна локвичка...!

скоро, ама съвсем скоро...

ще си наплета...едното усмихнато...Аз

и новия парфюм ...ухаещ на жасмин...

сега не съм...

мой е само ...ласкавия вятър
и чакам го, но рано му е...днес