невидими

сребърни нишки

оплитат сетивата ми

с последни сили прогонвам съня

в притихналия следобяд

когато

дъждецът

тупурка закачливо

по стъклото на прозореца

и ми се привижда лазур в

капчиците

отвори ми...връщам се при теб

моя Земя...

и ми е неизказано

и изворно

когато

слушам ...


ТОВА
http://www.vbox7.com/play:e99e2207

Слънчо

сънен и закъснял с глобичка:)-

се гонят в душевния извор.
Лазурно пречистени,
играят със сребърни нишки...
Дъждецът премина,
превърна се в тиха въздишка.
Остана ни Слънцето,
със своята слънчева плитка... :)))

продължение...блести!

знаех си , че Ваше Вейличество щъ дъ ми оцени песната...

:)

следобеден сън
и дъждец топурка
закачливо,
но Spirit
ме прати
право в лазура ;-))

затвори очи и се отпусни...давай, бавно, бавно еxа ийеееееееееее...денс!
полет и туп, туп...сърцето и сетивата се смесват

духът....

приятна вечеррррр денс денс...ти

Красиви мисли !

;)

Искам да попитам автора на това стихотворение дали е съгласен то да се публикува на един сайт, както и евентуално и други такива. Идеята ми е да си направя секция за поезия, а това много ми хареса.
Сайта е: www.bg-times.com