Поздрав и за песента!

песента е на мия...и ми пасва...днес, благодаря ,че намина,иначе си е жегаво;-)

е веднъж, затона е Голяма.
Разминеш ли се с нея, уви, друго освен болка няма.Няма ресто, което да "остава".
Най-добрата песен на Г.Станчев, мисля, е Признание - "...било, какво било"

Шантаво и страхотно както всичко между хората.
Макар и назаем,за малко,но силно...

кой ще каже кога, кога Е...това Веднъж! дали сега или вчера,и...знам само, че Я има, или Я е имало...в тишината се губя...обичта, Тя...ме намира

когато осъзнаеш, че Си Бил...Назаем, колко ли!малко или повече...все едно Е...много боли и си толкова далеч, че може и да не се върнеш:( уви!

не ми обръщай внимание...ще ми мине, до другия път:), а песента на Георги е разбивач и си я взех на заем от:


http://miaa.blog.bg/muzika/2009/07/15/diana-ekspres-dusha.364001

"...не! не е грешка...отсрочка е
и после
денят се разминава
с нощта...
когато
назаем си бил
и после те връщат..."
Прекрасно!

Романов.

... за мен е писано....

"...назаем си бил
и после те връщат...
малко или много...промяна в плана,..."

По-точно няма как да бъде описано състоянието на очакване да бъдеш върнат, поради "промяна в плана" . Но не всеки път можем да влияем на "плана", особено когато друг го е правил, затова не ни остава друго, освен да се порадваме на дадената ("сполетялата") ни "отсрочка" .

Невероятен стих - разтърсващ!
:)))

си така и вчера.Бездумна.
Само за прегръдка минавам и да ти напиша:Благодаря,Шепотност :)))

"сполетяла" ни :)))

стоплящ повей и приятелско - "бездумно", но истинско...че ми омръзна от лъжовност.

ти самата СИ!,блестиш...и от тъмния ъгъл..

Блести душата ти тайно,
зад ъгъл в тъмно пропито.
А сбогуването е безкрайно,
там, в печал и тъга,
тихо и свито...

Много нежно!!!

С И Е Л Е, знаеш го:-)

"не дълбай с длетото тънко, моето сърце, остави таз рана, нека да зарасте" :-)...помня тази песен, баща ми гледаше мама в очите и й я пееше и прокарваше пръсти по струните на китарата...светлозелените му очи блестяха и се чудех защо...тя обичаше ли го,никога не разбрах, мисла си, защото нищо не трепваше в нея...много съм ги наблюдавала...сега дълбая себе си , нз докога, не е никак просто...може би в тишина...мога да реша... благодаря ти тръпчиво Уханна, Виши

което се докоснеш с любов си остава твое завинаги.
Така се трупа съкровище грош по грош ...

"хербарии от целувки",xареса ми! и нe caмo тoвa:)

:-) като вълшебно пръстенче - сън да беше:-)

разтворен във въздуха, аромат...тенкс,

и това е по-различно,хей, поетесо ти май навлизаш в стила "арт нуво", т.е. в освобождаването на перото и затова звучиш много по-истински от другите. Някои непрекъснато се стремят да използват познати "поетични" символи и думички...

Свеж въздух си!

може и един "скромен" августовски бриз в куфар

някъде съм забравила една поетеса...сега ми е комфортно ;) и на тъжното му казвам,че е съсипано и посипано, ама ...отбира ли:)))

щедър дар е Словото,