странности
фрагменти
описания
ах,знаците...закъсняха...

чувтвата в мозайка, недовършена
неизвестните, едва ли са
причина за...дънно настроение
тревожно, разпиляно
и болката вляво, често е...
приковал си сенките си в мрака,
уви!
параванът... е за шумно лекомислените
можеш, да...!
можеш да избягаш с едното само
трепване
на миглите,
измиваш спиралата
с гумена глава...
бягай, бягай имаш време...
къде ли са в този миг
приятелите...
в тази полярна дистанцираност
в това вечно отсъствие
безслъчевост
отдалечено и блудкаво обяснено...
къде съм, къде си... забравих,
че
съм на Път без завръщане...
какво като се багря в червено и златно
блестя...на кого му пука...
под сияеща последователност в дълбока река
всред водовъртеж и непроницаема тишина...
лъжичка по лъжичка...отмерваме Времето
пулсът в кръвта...
всеки звук във всеки миг има форма на въпрос
посипва ни с вечна тайна и хаосът...пилеем се
и спираме останали без дъх пред дверите
на своя вътрешен ред
редим  си кубчета от лед
и нижем свои приказки
странно е
чувството за недостижимост...
а вече прохладен е нощния вятър
бризът ли - далеч...далеч далеч през девет царства
доверие...
не се научих да познавам този глас
езикът на лъжата ми е чужд
съмнение си гнездиш
в нищонезначещо... нищочакащо
откъслечно...частите мозайка и те не са
същите
изгубено ... търпение ...отначало...
дори
на мислите
не можеш да се довериш
ако не вярваш!
ако не притежаваш ритъм...
страхът, страхът да се събудиш...
с желание...
зън, зън, зън камбанка...лекокрила
събуждам те, за да ти кажа 
не стой
в антракта...влез...в действието
да обичаш...дарба Е
невероятна
необяснима
магия и реал
и не питаш какво е това
щастие...дишане е и го узнаваш...

хей, има ли някой в тъмната стая?
надявам се... да няма...


 отричам бъдеще време отминало,
а илюзиите, винаги са били безплътни сенки
но
чакам Чудо ... 

...има го!

малко да споделя от самотата в този стих ... случва се. А чудо има ... и може да е всеки миг!:)

сами, а друг път сами се намират

- Елинели,точно днес ми е нужно, днес!

- Вишничке,тревога се надипли по това небе...

- Соу, знам, знам знам...че сами сме дошли и сами ще си отидем... НО
все си оставам неизлечима "нещотърсачка"

и на кого да му пука- също, блестяща ми в червено- златно:)
гуш!

чакаш чудото, твори малки чудеса или просто се радвай на живота, слънцето и морето (леле, какво готино гмуркане правих този уикенд) :)))

в ъгъла на тъмната стая, притегнала ръка към теб...
Не нося чудо, макар че още вярвам в чудеса, но винаги към тебе ще протегна приятелска ръка....и в болката....и в самотата....и в радостта... :)*

любен,понякога чудесата се отлагат...нека да е ...за добро , а гмуркането...то си кеф, виждам как сияеш

Руми, слънце си!

Есси, не искам, за нищо на Света да си в тъмната стая, неискамтам...да има някой,

както кажеш ти...

...параванът е за шумно лекомислените..
а колко по--добре ще е без тези паравани...
Щом вярваш в чудеса,те се случват!

какво друго в дни...безсилни сме,
и освен вяра нищо друго, няма

Какво трогателно доверяване в далечно-близкото присъствие, в подредения хаос! Какъв невероятен усет към живеене-обичането! И цялата тази прелест - в овала на една великолепна метафорика!
Бисер си сътворила, Чаровнице!

СЪ -причастие,


и ласка си ми и шепот...в топъл южен вятър,благодаря ти, Сроденсвиден Лио!!!!

в това безличнобезсезоние, черупката на "кто, Я?!?!?!, ооооо, Я - непричьом" се величае като модна джунджурийка

но виждам/ тук не се увличаме по тайзи модъ...и Ви кътам в душата си,

безпричинно е като дишане,
но не можеш да го усетиш,
"ако не притежаваш ритъм"...

Чудесница си! )

хи хи хи ...знаеш тиииииииии, дисциплината е много важен фактор, у сичкото дето трябва да е и е било

Около мен стават постоянно и то - когато не търся нищо - и хоп !!! Изненадааа ;-))) Прегръщам те !!!

и нека е чудночуден твоя...Ден!, а нощем..."само нощем..." ;)...звездици палят ни усмивки...благодаря ти!

да няма никой....
да има, викам аз!
и по име да те извика
с любов в този час :)):

нещо такова :)

ето и моята тъмна стая, по-точно моята нощ :)

http://www.youtube.com/watch?v=qjjBnkC-5To