днес е
ден , студен и студът скърца...в душата ми се е прокраднал
някакъв размисъл...пред Великото тайство Рождество Христово, преди да е приключила годината...оставащи дни...на прибежки една своебразна равносметка, незнам за вас каква е... всеки има свой изминал път и предстояща Нова година...,

някак неусетно, но едва ли е случайно, ми дойде в съзнанието този филм...с неговите послания, неизказани, но явни - срещи и раздели, и Пътят, който...

трябва да извървим, всеки...по своему...







"Изпепеляване"...

един филм, ,който ме е сразил със силата на внушението си, с онова непознато,/или по скоро толкова рядко/, по сетивни мащаби българско кино, дало всичко от себе си - сценарий, режисура и незабравимо актьорско превъплащение ...Горене е! 
Безсилието ти в бушуващия огън, в пепелта след него и разпиляващия те вятър. Пътят ,през собствената ти пустиня, в онова в което са те превърнали..., в неспособността да се противопоставиш физически,
да те пленят психически... после...Фениксът и Ти...
Да се изградиш, отново и отново...трябва,
Ти си достойно човешко същество, подобно Бог и трябва!, трябва да го чуеш...

Знакът, клеймото и собствената ти драма...време, нрави, съдба...от дивия варварски Свят до истината  в крехкото сърце, в капчица спомен ... оцеляваш,
в миг един,когато си бил мъничко щастлив,
колкото и далеч,отвъд ...в сянка само,
в силует скъп...там, там се търси...пътуване през тишина е

Тангото...Горене е! сноп съчки...които чакат своята клада...

Филма е стахотен!:))
А относно студа в душата ти-я да го гониш бързо ...да си ходи там от където е дошъл!:)
Весели празници ти желая!

:))))подобно огън си...;)

...сгуших се в твоите мъдри думи, затворих очи и видях Светлината!
Благодаря ти!

цун,