вплетен,
възлест,
труден...кънти ми въпрос
в колебливото...не стихвам
само оцелявам
увита в нишката на Мойрите,
преди дъждът...
нанизах пръстен върху хвърчило
скрих името ...
и те срещна
лястовица ... с премълчани песни
рефрен ... с форма на сърце
и глух писък съм
в търкулнала се
нова луна
забравата е...денс и денс
в децибели...кукуряченоотровни

бликнало мълчано време
скрито...шушука и сe ръси
а
по мен...болка от жестоки нокти

свободата чуплива ли е...
неизбежно кредо ли е Любовта?

(станаха, вече!, два кънтящи въпроса)

до бяло студя
преди да ти кажа...

махай се

За раздялата едно
Но после в съня като ме зърнеш
Ще поискаш още едно

Кос, понякога ми липсваш много.Честно.

....

куражът...е ножа

Ако те боли до китката отрежи по нагоре....Така е устроен животът, че не бива да тъжим за нищо...нещата се редуват ...така поне казваше моята майчица ...след хубавото идва лошо и след лошото - хубаво, никога не може да бъде все едното или другото!! Но слушай вътрешния си глас ...той е най-добър съветник!! Благодаря за чудесната песен!! Хубав ден!

хубава е песента, любима ми е:) слушам я в децибелите :)


а

за другото - всеки има своя Рубикон по Кръст-Пътя...в тихият дъждец се вписвам

благодаря ти за топлинката, Тота

Светлина и чистота в душата ти..да Е!:)))

То Е чисто(отражение от сърцето), но светлинката ме е забравила:)!...БЛАГОДАРЯ(все пак):)))-

че раждат прекрасни стихове и музика...Ти си силна и красива жена. Да, видях те в написаното.)
А тези неща просто се случват.)( Боли, изгарящо е, изпепеляващо "в бликнало мълчано време"... но после отново е Светлина!)
Поздрави!!!)

БЛАГОДАРЯ! ти,в този миг...

струя Си от близост и топлота за мен

Живота винаги е бил и ще бъде такъв - оплетен в нишките на съдбата. Но трябва да се живее все пак с надеждата, че нишката на живота няма да се скъса лесно дори от Беладоната...
Песента е хубава, и не прекалявай с децибелите :)). Впрочем те помагат да заглушат другите...децибелите в сърцето и душата, само временно, за съжаление...

не чувам гръцка музика,но този път се случи.Някой път трябва да ме научиш да съм ти.Прегръщ.

С теб съм слънце!

без белата.дона...просто приглушенозаглушено от децибелите, за да не се чуваме себе си, ех, известно време

благодаря ти, ти добра моя, сродна душа

неповторимост...

аз пък слушам тези ритми и гласовете им са като от най -дълбокото на Морето...тенкс от душа,

и те търся всеки ден...всеки ден, всеки ден, всеки ден...

приседях си, с българската естрада, при теб и си мълчах...когато мълчим казваме повече

Само понякога боли от нея, преди да усетиш сладостта и...

Целувки, Сари ***

Oh! Cease to affirm that man, since his birth
From Adam till now, has his wretchedness strove:
Some portion of Paradise still is on earth,
And Eden revives, in the first kiss of love.

слади и ледени...


в шепи, сърцето ми, пита за Теб...Есси и да си добре, искам!!!

и от мен една порция уханна на ягоди и мед, цуулууфчичка,останалото,мислам да почака, благодарна съм ти за това, че ме навестяващ и усмихваш

такава топла вълна разля сутринта в сърцето ми,
златна си моя, Косарка,
обичам те!

щастлив и късметен, Денят!

и аз те обичам, Прекрасна Ти,

Нека да боли, да боли, да боли,
за да отболи,
да се изплаче в стих ... ,
и да се усмихне... много след това.
Ти си нежна душа, но ще издържиш.
След това ще бъдеш още по-красива!!!
Прегръщам те нежно.

небе си...когато

тук си,виждам те сребърна птица и звъннн, звъннн песенен...диря ми оставяш с ласка

благодаря ти!

казва, но понякога е наложително!!!

харесвам прямотата ти, израз на силен и волен човек!

благодаря ти и мног обич ти желая!

Страх в неизвестното зъзне
Като в къса февруарска нощ
Отчаяние вехне тихо във ваза
Като забравена розова пъпка
Надежда загребах със шепа
Като чиста вода да отпия
А любов преля и изтече от тях
Като че ли никога не я е имало

...

река ще извеза
от безброя
звезди, в очите събрала съм ги
а дъх един, в поток от лава ще смиря...
в притихналото пладне, след въздишката,
наситено от оловно сиво до синьо,
То...небето ще Е платно...душата - палитра,
художник добър съм, когато... прогледна...

Останала е, Сянката,
в зид иззидан пленница...шепотна,нечута още

ръцете си на бели криле ще нарече
перлички и бисер
сълзите й
втъкала...Е
Копнеж, Възторг и Топли устни...Утре, когато...

днес не ми е ден за Летене, Уви!

но Утре...,

и
ще полетя...да Я

намеря...Онази Любов ...Голямата

:)

Сянката може...да

плаче

....с удоволствие я слушам...
Мерси!

:)
приятно ми е ,че намина, свежо и щастливо да ти е днес:)

Впечатляващо!

има хора от блогбг, които ще запомня и ще отнеса в завинаги със себе си...това си Ти ,Южняко...тенкс,