Мечтание зеления вятър изшепна,
макар и корабокрушенци от  пресекулки, 

във  хлад и утро.. прибягва мисълта 
в копжеж за тихо щастие,
е вече слученост ...чакаме те
на хвърлей камък си ни, Лято,

произнасяме се в цвят, рисуваме се в щастие...

искрим и палим се - въздишка,прошка във безмълвната тъга... 
събрали  в шепа слънчевите зайчета

в очите ни..неустомото е порив - 
от близостта в дъха,
от тръпката по кожата,
от топлите ръце...

ех, сиви облаци
пръснати в дъждовна графика...на хвърлей камък ни е Лятото
 

на призрачните птици тишината, Слънце,...знаеш я,

но

на хвърлей камък им е Лятото,


 

и един наръч усмивки, потопени в неустоими шоколадови мечти, изсушени на слънце и обвити в голяма червена панделка сърдечност.

ще приседна и ще си отдъхна в твоето безбрежно тихо, което е мир за душата и после пак ...ола...

Чудесна си!
Намасте!

вълничка да уцели
да литнат като птички
мечтите неуспели.

уютно е на душата ми и при теб,звънслънчице,топлиш - Намаскар!

Красив постинг! Поздрави, настроение!!