Когато се родих за първи път
зелена бях трева
Пораснах бързо и безгрижно,
посрещана от утринна роса..

Живота втори 
беше ми трагичен...
поточе се родих,
но някакси пресъхнах
под парещо и жарко слънце

Под номер три-родих се чума.
И всички ме проклеха.
И това премина.
С белег точно посредата на челото.

Четвъртият..
Четвъртият го помня ясно..
Подобие на Дон Кихот
След мене се обръщаха,
но безпределно ясно
не беше от възторг...
От него ми остана ръкомахането нощем
и безнадеждни,благородни мисли...

Във петият...
душа на средна възраст-
бях черен гарван...
Монах -отшелник
Наблюдател...
Намирах пътя към дома си по следите
и в сенките на храмове заспивах..
Но гарвана умря.От старост.

И пак се преродих...
За първи път с наченките на нежност
и с опит за усмивки..
Научих се да съм си нужна
На себе си
да бъда нужна

:-)

хем нежноо ,хем мъдро...като теб, Софи!
Песен в Песента, хареса ми..

Наслада е и оригиналността,
и изпълнението.
Хубав ден!

Успех!

Чудесно.Дано остане чисто от помпащите уроди.
Иначе знаеш какво се прави.
Ти си поетеса, а не котка или чудесница.

на посетилите ме.Сърдечни поздрави на всички!

И развитието на идеята, и изпълнението. Благодаря ти!