Начи... Ако не се бях спънала и за малко пребила по стълбите на метрото, нямаше да видя малкото, навито на ролце, чисто ново, опаковано готово, изпуснато, изхвърлено, изгубено, или каквото там късметче. Лежи си кротко на мястото, на което спокойно можех да си разбия носа и ми обръща внимание.С риск пак да се спъна, в движение отварям късметчето, което сякаш специално мен е чакало в стълбищното кьошенце .- "Любов" . Така ми си пада, като не си гледам в краката. Внимателно го прибирам при личните си документи и вървейки, си правя следните изводи:
1 Любовта е късметче, което ти е написано и те чака някъде по стълбите на живота.
2 Има Любов на земята.
3 Само едно стъпало дели Любовта от сакатлъка.
4 Любовта не те оставя да паднеш.
5 Любовта също може да падне и при все, че е необятна, само човек може да я побере в ръката си и да я изправи.
6 Любовта е почти невидима и за да я видиш, трябва да се приведеш до земята- да й се поклониш.
7 Любовта е сгъната, или навита на ролце- като възлово писмо от Бога и има вид на нещо, което не ти трябва, но когато я разгънеш, разбираш, че е всичко, което ти трябва