когато
розовата светлина
на утрото
не ме трогваше,

когато
черното стъкло на пустотата
не ме тревожеше,

когато
последните дни на зимата
не ме насърчаваха...

тогава,

тогава съзрях
танцуващите по лицето ти
слънчеви зайчета
и
ме докосна
ласкавият полъх на очите ти...

свърши,
свърши моя покой.

Сега всяка твоя болка е моя рана,
всяко твое желание е моя страст...

но няма,

няма да узнаеш,
че
ще си отида,

за да остана
богинята...
в сърцето ти...до завинаги.

О, СВЕЩЕННА МУЗА ЩЕ ОСТАНЕШ, ХИТРУША ТАКАВА!
А другите - еднодневки и дим и нищо...
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

няма дим без огън
и лютят очите
ослепяваш миг преди
да си го съзрял,:))) него...Мъжът:)))усмивка днес, защото ме топлиш, а бях облачна без теб,