всичко е друго
нешлифовани скъпоценни камъни
естественост
погледи и думи изляти покрай мен
поглъщам всички звуци и нюанси
отражение в пространство
животът е поредица от рискове
и само надеждата и любовта
го правят поносим
без бакшиши
вътрешно и външно
ценна дарба е
адаптация
възможност ако поискаш

не тъгувай
само си мисли
колко много те обичам

лесно ли е това
гласът ти е пресипнал
звучиш глухо и дрезгаво
чувства бушуват в мен
липсваш ми
къде си...чакам те
пътят е дълъг
златнеят иглики в косите ми
почти непоносимо е...обич е
моя бяла магия си
последната...знам го,
страдам
от синдрома на тъжното
ти щастлив си без мен 
обичам като от първия ден
връхлетяло изведнъж там в здрача
два хода и съм шах, и мат
само, само
острия завой е без достъп
нямам атоми за насищане

степенува ли се 
обичам те
с малко или много

няма непоносими неща..нали я има любовта и надеждата..хубаво е казано..усмихни се..ти ,обичаш...

и знаци < = > няма,
какъв би бил смисъла,
ако не гледаме на Любовта през Цялото,
и всъщност всичко е така кристално-чисто,
обременяваме се от излишество-да търсим.

Шах с две пешки и не се степенува :)

shaffi : - въпреки това...

svetlan-e: - шах с две пешки...жестоко е...знаех, че мислиш като мен,няма степенуване...и така трябва или ...

анонимен: - наистина е излищество, но така си е
в този миг, а после...вярвам ти,хей

Понякога става не както трябва и неизменно има едно или :)

да, понякога ,толкова е или...че ще стана жар птица:)))но ти си ми приятел и няма да те горя:)))-внимавай с това бюро...и то е или:))))))))))))))))))