прикована съм към кръста си
и ти ли се чувстваш така сега
вътре е 
малка вазичка китайски порцелан
и китка горски теменужчици
изяществото по него
сноп лунна светлинка
детайл от беззвучна картина
миг безвремие
среща на два свята
мигът щастие дишано
нарисувано
оцветено
приглушено
написано
озвучено
без образ и сянка
отвън е
пленяват плахото отдалеч
напластените чувства
блещукат
бисерно в очите
и карат дъхът ми да секва
и изглежда по - страшно трясъка
след светкавицата
в плътната тишина на сърцето
ранена в кръга въздишка
тъгувам и повече...
моя копнеж те търси
в късния час
безтегловно се рее луната
сред ликуващия рояк звезди
лудото нетърпение гори ме
без сили
различните посоки сякъш
края на света

самотната китара е обречена

чувствам само вятъра в клоните на черницата
и студи по пръстите