. . . тайно умирам от жажда по изчезналите сребърни дракони

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.05.2008 13:22 - след непреодолимо вече разстояние

Автор: kosara2008 Категория: Лични дневници

Прочетен: 1946 Коментари: 6 Гласове:

Последна промяна: 26.05.2008 10:26

някъде в един друг миг
завръщане нахапано от спомени
щастие забравено или отречено
всяка стъпка е безкрила
какво като го искаш няма го
червилото по устните излишно е боли
в компания на пищни калдъръмчета
каменни плочи в мълчание
сляп чардак и изгледът
върхарите и мирис от гора
немирника вятър в грохнал комин
тъжната песен
прихлупена къщурка в малка кутия
без корени плевелно
разграден бащин двор
порутени каменни зидове
немеят изсъхнали сълзи
неопазено безкръвно
забравен милостив пейзаж
злите сили около нас
овехтял разкош по дяволите
какво като е вече лято
самотна авлига в разлистила се астма
разпъшкулена шарена черга в нас
отвън е кръстопът в който
съдбите си пресичаме
залезно припламване и тишината
в съботнонеделното усещане
изгубено търпение в пакетче захар
празна, захвърлена, ненужна
без пролука за прошепнато ято
равновесието губи смисъл
яркостта е точното разстояние
между мен и теб
изкорененото не е в пръста
шевицата във медения лик
на Слънцето измачкано
бод в бод
кръстчета
точици
възелчета
наситеното зелено откършено
цвят на исусов венец е вик в червено
в следите одраскано

дори и минута нямам