само целувка ме умилостивява

в тази част от ден в нощ

струя...трепет  и повей
в основен цвят – слънчевогорещ

даже и през зимата на чувствата

в пъстра палитра грея

в меко, топло, галещо...

звук и багра в плюс и минус

някъде в безбрежност

сега, когато...съм далеч от тъмната страна

и нейните метаморфози...

приспивно е жадуваното добро Ехо

крехко и трошливо

близост и безвремие

да живееш  в мечти си е опасно

толкова...колкото и да нямаш мечти!

тихото...отдалечено милва те

и кръстопътно се разстлах пред теб

поръсено
на равновесие и равнодействие

по – средата...слученото

реално и осезаемо

бягащо по гребена перце закачка

пепелнорозово между понякога...и Дълъг път

дюни и самотни раковини пълни с пясък

в росната утрин на преходност

в прозрачното

преди зората да си отиде

вътре, вътре в теб

въздишка съм

оставам...отразена...скрий ме

въздух и шепа копнеж съм на дъното

мълчаливо е...в измамна неподвижност
потопено е

ако не мислиш...

за мен