Krassko:

Научих се да контролирам
чувствата, да казвам: "Да и Не".
Душата си превърнах във пустиня:
безкрайни пясъци, миражи
и една змия отпред.
Щастлив дали съм, не зная,
но нещастията ги забравих
и радостта се връща в мен.
В пустинята човек да срещнеш,
е награда, дар Божи,
все едно,че извор си открил
и знаеш оазис там ще има
и някой някога ще е щастлив.

 

 Zharko:

твоите словесни щрихи,

графики -

пъстроцветни

душевни пейзажи...

Думи разхвърляни

върху житейската канаваца...

Това си ТИ...

Всъщност,

не знам нито 

къде си,

нито коя си...

Това не е

важно...

Душата скита,

сияе,

мечтае.... 

 

 

Kosara :

виж подарък нека съм

надежда и горещо място

нахвърлян цветен пъзел
наметнах пясъчногореща риза
уморена скитница  с неотровна змия
жена от Път през пустиня
твое търпение и пухкаво едноедничко облаче
ефирно езерце разтичало се по ръба на хоризонта

специален ти
безбрежно е сърцето докоснато
от немирния гальовен вятър...

bluebird :

Плаха,

тиха,

далечна,

Изгрева

засия -

Ти 

изплува

Отново,

спокойна съм -

красива

ще е 

Есента! 

 

 

Kosara: 

"Да и Не"...едва ли са достатъчни...върнах се !!!!

Мантра е ...да се научиш да обичаш себе си!

 

Ох, ах, их, ех. Красота и изящество.

коментар е...вълнуващ атестат...тук!...без Ох!...че току виж излязъл Дявола с предложение да изпълни желание...в замяна на нечия душа/ичка!

да си кюта злото под камък!

моите благодарности за теб, за теб!

Научих се да контролирам
чувствата, да казвам: "Да и Не".

Щастлив дали съм, не зная,
но нещастията ги забравих
и радостта се връща в мен.

Не можем да имаме всичко.
Но радвам се, че бронята ще ни пази.
Все отнякъде трябва да се започне да спира болката.
Светът може да бъде чудесен.

омая и неповторима нежност...следвам гласа ти...не, не винаги, но е ...сега!

Толкова те исках,
мечтаех всеки ден
за тялото и аромата
на пясък и море.

С вълшебна пръчка
затворих очи, махнах...
И се свлякох бавно
на пясъка преобразен.

Сребърен дракон
изящно окачен
на златното синджирче.

Не чаках дълго.
Ето те идваш,
червената пола
и синя блуза
с мечтаните ръце
протегнати към мен.

Взема ме, огледа ме
и най небрежно
ме остави пак на пясъка.
Отмина безразлична...

Сега 1000 години
влюбен ще лежа,
погребан в пясъка
до следващото ни
прераждане.

"...да се научиш да обичаш себе си!"
Напиша коментар, изтрия, звучи убийствено прозаичен, а ми се иска да напиша........Реших че ще напиша нещо в своя блог, за да не стои неуместно; все нещо съм недоразбрала. :)
Поздрави!:)Поздрави!:) Поздрави!:) Поздрави!:)

винаги в полет е сребърния дракон...винаги...неуловимо сияние и много надежда ми носи...едва ли верижка, пък била тя и златна ...ще го намери...няма ги Краси...сребърните дракони...само в съня си ги срещам,...и е тайно ,кратко завоевание това...:)-тъжно,

а ти си чудесен!

повей...от теб за мен и искрена топлина ме залива...благодаря ти...в забравата ...релаксирам и не е бягство това...някой е...празник за мен,

обичта...винаги ни прави силни...нужно ни е ...благодаря ти, че си тук...а сега...ще чакам/ при теб/...

да се харесаш такъв какъвто си...да се обикнеш...поне за мен това означава, че съм в мир със себе си и така по-лесно ще разбера другите...в каквато и багра да са се потопили...:)))- философия някаква си...от онази приказка...за черната,червената,... за златната...река...харесвам приказките:)

всичките!
Изпращам ви много поздрави и усмивки!

Един в друг преливате.....Магнетично :)))))

enitas...както винаги:)))

eline...и ти си...топлинка:)))

enjoy6...за теб и по-много...от всичко знаеш го:)))