благодаря ти...връщаш ме ...

чувствах се...в изгубено
и невероятно ранима...
гневът ми е лош подсказвач

приятна е прохладата
в подранила привечер
разчитам и в двусмислие
тихо
обещание...

капчица дъждовна е душата

и от магия е

и ето че разбирам

в кехлибара

от слятите лъчи на залезното слънце

в очите ни милувка е

и те посрещам...в гнездо за птици

различност си с въздишката у мен

с теб излязох от матрицата

всичко еднозначно е в килера за стари неща

и ме докосва хубост и е обич това

пробягват тръпки от притаения мрак

от смесено е оцветеното сияние

недействително

непредсказуемо

и треперя сякаш

мръзна

гръм да е ще ме е ударил!

в сърцето...

обледеното гори и ме превръща в див огън

и се сгушвам в...в ръцете ти

само тук ми е уютно...

от мен самата...в  бягството

устните звънят...в трапчинки

заключено съзнание

спиралата на сетивата е в ярки цветове

а нежността е вечност пак

в горещото

и неизбежното е вид безвремие

ти си салът за нашия...бряг

всяка минута е моя смисъл

там