Прочетен: 8886 Коментари: 39 Гласове:
Последна промяна: 17.03.2009 17:26
Легенда се лее, лее излива...разлива... залива...
песен горещница е...и вятър в шепи я носи, разнася,
в простора безбрежен с полета на птичите ята...
високо високо, в лазурните небеса
дето буки, борове и ели с облаците хортуват,
и слънце щедро мъдри върхари милва
някъде някъде някъде...много далеч назад...
на воля син растял, син на майка планинка,
а сърце му от любов горяло към полска девойка
мома лична
горял и в любов сe превръщал...
деня и нощя от очите му скриха я слънцелика Иглика
предопределено било е...
и скръбни струни струят,
и всред горещи въглени
съдбовността си дири подслон,
любил я синът и се вричал
в слънце и в дъжд,
в луна и звезди,
в камък и вода,
в дъхави треви и волни щурци...
и вдигнал къща, къща писана
с любов изписана, в потоци от пъстра багра,
като блестящи пендари прозорци и чардаци,
от сянка кичест здравец свенливо надничал
омайни думи за обич наричал,
лястовици песни ручейни редяли...
утринно ромоляло щастие, току бисерно
капчици по ален, кипрест покрив...
дано някой кажел на Иглика...
но
мълчала мълвата...тежко мълчала,
и засадил вълшебна градина,
ароматен наниз като гердан подредил
до ред гергини... срамежливи латинки,
до ред тинтяви... строги зеленики,
подир тях неуловима китка, алено ухае
ласкаво
да ги вдъхне Иглика, по вятъра ...лудия,
да прибяга тук да ги мирише
в сърце и в очи... да си ги впише
да понечи с гальовен глас да го заговори
в косите си златен невен да вкичи...
дано някой кажел на Иглика...
но
мълчала мълвата... тежко мълчала,
нежност жадувал мъжът и радост създавал,
с пълни шепи трендафил раздавал на ...кръстопът,
и път към пазвата на планината лъкатушел,
а друг път към полето, нетърпеливо се спускал
и там белокаменна чешма изградил,
в чешма на кръстопътя с копнеж и обич,
душата си вградил...
от осем чучура бисерна вода течала,
а от деветия ...любовта от сърцето му бликала,
плискала и плискала,
който вкусвал роб ставал,
роб на робия огнена
и от изгрев до залез вълшебство очаквал...
но в покоя на нощта
в горестна мъка съхнела мъжката душа,
дано някой кажел на Иглика...
но
мълчала мълвата...тежко мълчала,
нечуван божи храм въздигнал той,
с върхарите и облаците го родеел,
слънчеви ласки и усмивки на първи кокичета
събирал в сърцето си...после го късал и кичил ги...
върху кръвноранено разпятие и свети икони
събирал и късал...
отчаянието си в молитва сторил
богу се молел, утеха да му прати,
нему и на други дето
от девети чучур любов са напили
и на робия сами се обрекли...плен и магия
огнено... от невъзможности
и безпощадно, безумно е
в бездна пропадали...на дъното и...,
дано някой кажел на Иглика...
но
мълчала мълвата...тежко мълчала,
и Балкан проплакал и гръм лазура раздрал
и слънце се затули, гора простена и замря...
увяхнаха свежите цветя ...
мъжка се сълза отрони в злокобната тишина
и разгневен на цялата вселена
мъжът изкопал на върха на планината
черна, по – черна от черна...студена килия,
наполовина в скала, наполовина в земя
и любовта отрекъл...и се зазидал.
Сам се зазидал...жив.
Жив се зазидал...себе си погребал.
До черните порти...камък проговорил...
И тръгнала мълвата...
мълва студена и жестока...до Иглика стигнала...
и гръм пак ударил и вихрушка печална се извила,
вълк от мрачно усое завил,
и мъртва вода се родила,
и крясък на бухал вещаел злина,
и борове, ели и буки ридаели в нощта,
и се вцепенило сърце,
и се вкочанила душа...
устни момински безмълвно за прошка Богу се молят...
- сиротна да не остава,
- слънчева да е ...любима,
- дом да има и градина ...
през божия храм
все нагоре...нагоре...побягнала
с алена китка в треперящи пръсти
потропала плахо ...по черни порти...чу ли се...
първи път тежко мълчание...
втори път тежко мълчание...
трижди проклето да е!... това мълчание
с тази каменна орис орисана,
орис орисана с кръв написана
и кехлибар в очите не грее и ураган живота пилее,
смъртта бавна... отрова е кукурячена,
изпива мъжка воля, мъжка сила...
и чу ли се, чу ли се!?!?!?!
долу
в черната земя
гласът на Иглика :
„...сега, едва сега
при мен мълвата връхлетя,
сега в душа акациева гора нацъфтя
и късно ли е, късно ли е мой любими,
моята закъсняла обич...да те върне, да те върне...”
тих и ласкав е шепота,
жарава е невинността
милост търси пред портите на смъртта...
и чу се...
в дълбините
гласът на Иглика...
и светлина рукна от ярко слънце,
промуши се
в тъмната черна килия
от смърт мъжът да пробуди,
и черни тежки порти да отвори...
ето...с ласкава десница докоснал своето Игличе...
- Любима моя...тук си...
Не са от восък крилата от щастие... и
вятър златни листи навя
треви пришептяха вълшебни слова
волна птица, хей я, ръси пъстроцветна дъга...
Легенда разля се ...не спира...
Не е за кратко и е красиво.
kak ti hrumna?
Krasivo!
пролетен ден е днес!
и в това "амплоа" си имам основна идея отвътре..."мълчала мълвата...тежко мълчала...жив се зазидал...любовта отрекъл...:( ...и тръгнала мълвата..."
няма нищо случайно, знаеш...
не съм забравила:)за...
искам да дойде истинскапролет,каkвато аз харесвам, онази пролет, която е в нас...пролетта в нас...;)
и нека не е за кратко и да е все така красиво!
Поздравления :)
благодаря ти!
.. драконово
прекрасна нощ да ти е! ;)
Това 'наричане', изисква изключително слово и емоция .
Красиво и въздействащо е ,
какъвто е Българския фолклор :)
Страхотно е, Kosara !!!!
http://www.imeem.com/people/ZS1jI41/music/C9CEVXd4/rhodopea-kaba-trio-rositse-rusa-devojko/
нека ти е щастливо и красиво през целия ден!
тук му е и първото" четене" - в блог.бг
хубаво ми е ,че си тук...благодаря!
то е като непресъхващият ни копнеж...да зърнем Бяла лястовица...
какво пък, ей го Слънчо...
щуро и дъхаво нека ти е и ...пълни, с изворна вода, менци да наливаш... блясъчна радост да ни даряваш...твоите сладуранковци незабравими...с букетчета от радостни минзухари да те кичат, а ти нимфа вълшебна по росата да тичаш...ум да им зайде!!!:)на некои...ако го имат! - абракадабра...и цулуфка!...:)
Жива и здрава да си ми -
твоя фенка!
фмемаваш с "Обекта"...пускаш предупредителните светлини и даваш с романтичната релация/ама задържително трябва да е налице!/ и газ...в другото измерение...аз ще си почивам, че от толкоз много чуфства май съм на зарядно от две седмици и май ми дойде края до Другия път...:))))))))))))))-
Да видим какво ще изкопчиш от резервното зарядно. Освен да не ти дам малко от моето - ако се наложи - за това са приятелчетата :)))
Какви чудеса не стъкмява тая трудна умопомрачителна любов, а ! Но ти и не подозираш какви омайни бисерни думи в стихове си изписала.Цитирам те щото нямам собствени думи:
"...с алена китка в треперящи пръсти
потропала плахо ...по черни порти...чу ли се...
първи път тежко мълчание...
втори път тежко мълчание...
трижди проклето да е!... това мълчание
с тази каменна орис орисана,
орис орисана с кръв написана
и кехлибар в очите не грее и ураган живота пилее".
Ех, Косара, Косара,
Да знаеш колко си права...!
Трогна ме твоя постинг!
там ще разбвреш какво е пролет
http://www.vbox7.com/play:e2d1e9cf
2. загубения Рай...
3. остани...
4. пурпур...и е всичко
5. АБСОЛЮТНО
6. за шапката и приятелството - по най-аристократичния начин!
7. грабващо душата
8. върхът, най -високият
9. хубост!!!
10. полезно
11. научете, веднага;)
12. и той е изследовател на Истината, четете го!
13. тук се загубвам от четене!!!
14. сериозно за магията
15. разкошотия!!!
16. това края ли е?
17. ч е т е т е...нужно ни е, повече от всякога
18. и пак Истината...
19. когато Ел нарежда така...дълбоко е...
20. празник
21. м у д р и
22. истината е само една
