1.От поръсени слънчеви лъчи
оплитам с отворени очи
стълбица за крехко и чупливо...
може и да беше...щастие
поглед премрежен, отсъстващ, далечен
скъсана перлена огърлица в ъгъла,
а как поскърцва отляво...
преосмислени
/ за кой ли път!/ ценности
желанието и личната промяна
едничкото лутане... потаен,измамен портрет
не ми е черта, нося си Кръста
и владея/ до съвършенство!/ присъщото ми бягство
силует съм само...в тишина...с талант
по разминаване.

2. С теб, какво?! изпивахме се до дъно
в частност на вълшебен Миг , ех, пищна щедрост
анонимни влюбени...
ситуация в романтичен шрих
висока скорост и вихреност
полъх, хлад...пътуване
извън рамка...истинското
за малко...но, пълно
в шепичка само...но достатъчно
пътешествие и темперамент
от теб...до мен...една целувка само
не бързай...чу ли...животът учи ни на прошка
от едно до двадесет и едно,
после шах и мат ...и плиска дъжд...
на раздяла нека преглътнем горчивата дума.


3. Няма отминала празничност...в нас е
и в тривиалното пианисимо
и в клоните на оголели дървета
и в празните, тъжни алеи
и в крилата на прелетна птица
и в изчезнало царство
и в късче мисъл с небесен ритъм
и в облачната пелена на Хоризонта
и в стъпките на непознат
и в напластения пастел на сезона
есенното...нацъфтяло е димитровче
неустоими аромати...ласката е Хлябът
и екзалтирано случване...ТАМ
коя съм...в движение
там някъде... стопли ме с нежност.


4. Потребност е...вътрешнослънчева
и смесваме отново Сърце и Сетива.

5. В Дом от Светлина ...Нежността
Царица е върху шахматната дъска.

6. В шах и мат , какво пък...
нежност нека е...това е Благослов.

7. Преживяното не е финал в едно изречение.
Ти и аз...оправдание нека е...

Нека е оправдание, kosara...все такова - неустоимо :) Поздрави и усмивки!

нали знаеш, че оранжевото е с подчертан терапевтичен ефект ... и с оргиналната ти идея за точкуване ... като да събираш светли мисли, като пристан за спомени е постингът ти. Добавяйки и топлата златооранжева есен, мисля, че в сърцето на лирическата ще си гори, гори ... а животът си е такъв, понякога е само шах, а понякога е шах и ... мат! Пътуването обаче, по "бяло-черното" му поле си е вълнение, тръпка и необходимата, за да сме будни емоция!Поздрави и прекрасен ден за теб!:)

истинската Косара - в развихрен романтичен щрих, извън рамка...
есенна, грееща с остатъчна топлина на лятото...

Толкова е силно и изстрадано!!!
И понеже съм петица си избирам:
"
5. В Дом от Светлина ...Нежността
Царица е върху шахматната дъска. "

Така и Надеждата се вижда по-ясно!!!

все се вслушваме вътре...в себе си , да греем, искаме...
благодаря че си тук,сега

не е правил такъв анализ на нещо издишановписано от мен, тук...навярно ти си ми милата сродна душа, Вишничке уханна и топла...

понякога само, след дълга тишина...в която чувам само моя глас...

да бъде ,както искаш, Тили - палавнице...аз съм винаги в едно-то...останалото верно си ми е...оправдание...а бягството - лесно ми е...решение

а каква би била 8. (осма) точка? 7. (седма) не е финал, трябва да има още...

Кратко и ясно е,Осмото,а и последващото Девето...ти кажи за...Десетото...
може и да стигнем до двадесет и едно...,


8.Съдбата...
река - горещница и два бряга...Мостът?!
не е венец от хмел.

9.В нечий друг живот ,но не сега
и не така ще кажем :
- Здравей,отново сме..., Любов...

Дали...
...
дали
в някой друг живот ще сме значими...

все едно, днес ми е вехто, но има и такива дни...

...отворени очи...виждащи...:)))

Добро...ако можеше,

Качак...

нещо познато и неизбежно! И може би възможност за нова игра, ако може да се забрави ей така старата..
Прекрасно! Благодаря!

благодаря ти,че си тук...наистина забравата е добър илач, само трябва време - малко, много, колкото...отмерен пясък в стъкленица

съм,тиха отвътре когато ме пишеш, Шепотност...Прегръщам ти царицата нежна.

Харесваш ми когато се докосваш силно... и нежно до ожъднялата за ласки и щастие Душа... Но, няма мат, Косара, има вечен шах!!...Сега и после...

топлинка си...в октомврийския ми хлад, тенкс,

по нежността ... се различаваме, а това че сме овладяли силата...прави ли ни по - щастливи,незнам сега, за после...закъснява...или просто го няма във Времето, вик един "отекнал и заглъхнал"...

я да се усмихнем:) Вечност и Шах...уау, много ми е злокобно и нема да ми стигнат силиците май...ще трябва да потренирам...ух,още ли?????:)

да

10. все едно, днес ми е вехто, но има и такива дни...
докога?…
отново шах
играта продължава вечно… дали?
Нима съкровеното желание за щастие
е поробено?
Нима ще се предадем?…

Първата ми среща с песента на Смоуки бе тази: http://www.youtube.com/watch?v=gpW9MvgGXoU :)

Томич каза , че има ситуация в шаха - вечен шах...без победители и победени, да ама

така наречения пат, а от тук и патова ситуация, цайтнот...следва :

11.Няма победители и победени...
вечен шах...
по този дълъг и далечен Път,
преди нас и след нас
едва ли звездата Вечерница е най - сигурния знак, , маяк, фар, пристан
каквото толкова ...
в ъгъла отново ще се скрия,
от разнищеното ще се напреда...
а на Сутринта...

пъстро и щуро,

запомнящи са...първите срещи :)

в песента на линка ,който си ми дал/а има някакво смесване , но все едно навярно това си искал/а да ми пратиш ...

Хе, има смесване, да. Просто песента на Мегадет започва с интро от песента на Смоуки. :) Точно това съм искал да ти пратя. :)

:) добре, хареса ми...смесването,

макар да заподозрях компа в манипулация на моя слух :)

вехти бури
и една игра
на живот...
а живота се чуди
на оцеляването,
все още...
ще има мат
ще има надживяване
ще има радост
за капките дни,
на капчука.

твоето е 12.

:)

13.За още...е нужна цена
Залогът е висок,
в Миг един съзнаваш,
че е недостижим...далечновечен
върху клатушкащата се везна - Живот
оцеляла ли е смелостта
всред завладяла те умора...съзерцаваш
себе си
в нечии, умиращи за щастие, очи...
за нов хазарт..., играта " Обич"
в готовност ли е ранено Сърце,
за четири дни или за четири нощи...
а девет седмици/ и половина е
само
романтичен филм...във който
не ти си героя...
не мислиш
не чувстваш
не търсиш...
изтриваш сезони
достигаш вътрешната си тишина
и
нов си,

в последващия ден не искаш нищо

14.Покоят е удобен пристан...

:)

15.За това са
Знаменосците
в битката на Барикадата
в странностите на Живота
в скромността на Славата...
където във Сълзата
е усмихната Тъгата

:)

....:)))))))))))))))))- ситни, поръси ми, бръчици...от "битката" между везано знаме и бяла риза :)))-

Армията на КръстоНосците е безбройна...Знаменосци сред тях са малцина и гъста, непроходима умора -мъгла е омагьосала...призрачната шахматна дъска,

16.Сън да е и да се будя,
Вече...извън търпение
"усмихната Тъга..."
мъдрост,навярно е...
едва, едва Луна пропуква
и праща оскъдна Светлина...
уау,...щастие?!?!?!...не!
повей лекокрил и нежен е
и
усмирява ни...не за дълго, но достатъчно,
в това никъде, някъде...
:)

Хълмове, над ноща,
носещо ухание...
Тихокрила пеперуда,
блясъка от сенки
върнати мечти
и блян покорен

както винаги си се представвила добре

след опит/ волен подтик/...
образ, преминал през очите
всред приветлива идилия
тихото е сдържано и скрито
шептящо и изстрадано...побие
звездно , но
по - ярко е...ако
блянът е...жар,

:) добър опит

здравей коралово момче :)

mnogo si golyama!

:)))))))))))))( тва виц с продължение ли е?!:)))))))))))

аку е комплимент..тенкс:))))))))))))))))