Просторът на душата отвъд е...
Хоризонтът поел е взора.
Чудо е...когато любовта е твоя
ефирна дреха до края...
Дните...всекиму различни са...

И винаги можеш да станеш трева,
ако
приютиш щурец в сърцето
(като мен) :),
и вятърът лудетина
ще шепне  и нанизва в гердан
назвезденосребърни слова...
защото,
Ласкавостта е единствената
човешка същина и смисъл.

Безплатни само, мечтите са
и то, 
върху белите лИсти
наронени трохички в мастилена капка,
разделяме се с многоточия
и ...се събираме в удивителни,
а от капчука на сърцето 
дар се стича
и пълни шепичката ни за радост,
за да покълнем
в пролетен стрък,
и в цъфнал ароматен цвят...

Чаках търпеливо...
моеТо си Тихо в това ъгълче,
самоизградих се от разнищеното, нека...

В Живота...

Малките неща ме омагьосват...
уханието чакам
на ...жасмин
нежност и милувка,
дъхти и пали,
топъл е, жарава...във февруари,
ух,
може ,може! и ме изкуши,
да 
посрещам
възторжено 
онази омайна слънчевост
в усмихнатия минзухар на спомена
по синевата от простора, в НЕБЕ...
да си разчитам съкровенни Знаци
и
скъпи стъпки в пясъка,
с очи да нацелувам...мога го...
остана само Мой...в неповторима история...

Какъв безбожно богат
колекционер съм
на милост, щастие  и нежност.
Да бъдеш жив, освен в съдържание
си е и дълг и чудно приключение,
незабравимо,
истинно...без колебания от тук до там ...
и
не в съня, в наявеТО! скъсяваш разстояния.

Отвъдното е вечност и тежи,
особено,
ако
си
вещица;)
в отклонение,
от повелително настроение,
накипрено с пъстра дъгичка, откровение...



Смиряват ме целувка и прегръдка,
(краткото е  и най - истинско),
защо ли ми е повече!

Денсим
всички срещнати
танци и мелодии,

без пощада

и

отмаряме,но само вътрешно;)

В отсрочката се гушнах и виж
Луната пак гальовно ми зашушна
за приказнаприказност...по Вчера и Днес
за Утре - не питам, СЕГА е наред....

В Завинаги е... трудно, бледнее даже Сянката ти,
забравени снимки и сухи цветя ,
в натрапчивотъжна, до бял метал, тишина 
все едно да се състезаваш за бързина и изход,
когато сам по себе си,
Лабиринтът,
Е
съмнение.

Направи Изборът своя Съдба.

Не е мираж  и отражение на мъдрост,
да си добър
и да цениш Мигът  и Светлинката в него
и не тъгувай,
че не си оставил малко  Време
изхарчил си го, без остатък, казваш...
какво пък - налей си пак!виж колко песъчинки,
напълни часовникът...,
превърни ги в бисер, в перли, в елексир от чувства... 
Дай си шанс!
Сега.
По този бряг, по този пясък,отвъд скалите и прибоя
Слънцето в нас
Е
жадната милувка...преди Здрача...
Птицата 
Е
истина от Светлина и Хоризонт
вълшебен възел върху финна, невидима нишка,
сърдечие и обич...в обков от сребро
и...
сребриш,
сребрееш в сребристо
от наслаждение,
събираш се в пресечната точка...на Срещата,

Здравей. Дойдох.