не е празнично тъжното
непростима
небрежност е да се впишеш в кадър
на един изстрадан кавър...
някакво си
подобно звучене
и
загубено собствено усещане
в цялост си
само привидно
колкото можеш
да понесеш....
или си позволиш 
съзрял
истинският резултат 
и  мярата,
твоето кредо...
измерим ли е пясъкът в пустинята
без псевдофантазии 
без...
зеленина и плискащ се шум
на
падаща от високо..вода, вода, вода.....
и е
толкова
тихо 
в причастието на сърцето
и следваш  максима
безшумно, на пръсти,
в бездиханното назаем, 
заедно -
"сънищата са спомени от предишни животи" 
приказни истории в объркани умове,
гноми в пъплещ мрак
скършени клони и съскащи съмнения



обесени тревоги по стръмни пътеки
отвестно усое...най - дългите нощи
как да приветствам птици
като
пространството е изкривено понятие
на някъде,
където
дори и дъжд не вали...и само
сухите треви скърцат
самотно в очите, лютят
и
криво Е
огледалото
ослепяло в червен залез
нощта е на привършване,
и
утрото е
отлетяло, заникъде
поривът се е пльокнал в локвата
ей така,неусетно, безсловестно, безименно
и много истинско

на изчезване е бялата магия
и нейният неповторим вкус...
само спомен е и се усмихва
шепнещият аромат на бяло сладко с индрише
в стряскащият покой на здрачаване...
мигът, напластен е
от сенки
в безлунно, безбрежно...безнадежно...някъде, където...луната
е дом...
или птица 

...на изчезване е бялата магия
и нейният неповторим вкус...
само спомен е и се усмихва
шепнещият аромат на бяло сладко с индрише
в стряскащият покой на здрачаване...
Благодаря , Косара !

на колко птици е дом луната /сребърна, при пълнолуние/...и гномите обичат нежността на перлени дъждовни капки /понеже ги огрява бледата луна - и гномите, и капките роса по наболата трева/. Здравей, дружке драконова!..Прилетя, значи?!:)))

то си е наред пространството
и следва нашето логично мислене
а
мисленето не е логично
защото логиката разваля магията на живота:)))
Привет, Коси-Лунно камъче:))

здравей, Тит,понякога открехваме скъпернически вратата, за да можем да я хлопнем бързо, ако влезе хлад, пестим всеки миг, прашинки сме...знаеш :)

шарената черга на мечтите, губи
блясъчните си багри,
когато
суровият въздух е пленил синевата...мисълта е лабиринт,
логиката, вероятната мъдрост, кове окови, вътре, вътре в нас и тогава, една капчица дъжд е спасение...дали ?!

.

И песенна!
Присядам тихо до сърцето ти и ти изпращам поздрав приятелски от необятното звездно небе!

/п.п. отдавна не бях пристъпвала тихо до чувствеността и сетивността ти.../

въъв всеки кавър има част от магията на оригинала...
и още нещо...нещо ново почувствано през нечия душа и сърце... глас
и е само по себе си уникално...сърдечен поздрав, Косара... за прекрасния постинг...

Пазя ти малко бяла магия, лепне по пръстите ми като мнооого сладко приятелско въздушно цун___________к! :)

тук съм, а ме няма...чета ви и ви кътам в сърцето си :)

голямо тенкс:) толкова е мило да ви "срещам"...

вече предвкусвам диханието на твоята мъъъничка, бяяяяяяяла магия!

и връзките на всичките тях, много пъти като чета, многократно проглеждане е, Съни :)

...не задължително лоши.
Да обесим тревогите си,
колкото можем.
Кривото огледало
няма силата да победи
бялата магия,
защото сме хора
а тя ни владее
като вечна стихия!
Духът на порива е жив!
Дъхът на бяло сладко е чудесен!
Мило дете, честит празник!
Хубав слънчев ден!

Скъпа моя, Косарка, благодаря за поздравите по моя символ на Джулая - музиканта Краси!
Пращам ти още една птица!
Целувки!

прихващам с "шоколадовите" си ръце твоята птица и я притискам до сърцето си;)

Краси е чудесен млад човек,

Ние с мъжа ми ще ходим в Индия и ще се возим на слон.

Наистина лети,
и с поздрав подминава,
дори да сме сами,
красивото остава.

...когато и ти присъстваш, Косара!
Липсваш...

- тук съм, Прелестно дъхаво цвете, и ви се кефя, като ви наобикалям, незнам само откъде да си купя килце време, за мен,оголяла съм откъм него;

цун...к,

Как ми се иска да хапна бяло сладко с индрише.Поздрави!

щъ , нека да го направя в края на септември, сеги сум в сатурновата дупка и си кротуфкам, колкото мога

здравей.че ,сладколапчовче,