Постинг
10.07.2018 20:58 -
Ти ли беше, брате...
Дума 11. Юли 2018 , брой: 132 Хайредин е една от двете селски общини, заедно с борческия Борован, във Врачанска област. Слави се със своята богата и дълголетна история и с природната си хубост. Може много да се разказва за това уникално село, чиято територия обхваща китните поля на Златията и левия бряг на легендарната Огоста. Най-малко е по броя на жителите между останалите 10 общини, но има знаменити легенди за прошумелия живот и историята и славата на това борческо село.
Когато дойдете тук, ще се удивите на оригиналния паметник в отлично благоустроения площад, издигнат в памет на певеца на Дунавската равнина Васил Воденичарски, загинал като партизанин с четиримата си другари Лазар Драйчев, Дафинка Чергарска, Петър Костов, Стефан Лаков и ятаците Горан Буждански и Цоло Върбанов, край с. Липница в кървав бой с фашистките злодеи. Бе обаятелен и смел борец, талантлив словотворец и неустрашим в жестоката и драматична борба за извоюване на нов и справедлив живот. Хайрединчани отдават всяка година на 12 януари почит за дръзкия му и вдъхновен живот и за талантливото литературно творчество. Заедно с този несрещан другаде в района архитектурен паметник, останаха да сияят и да радват книгите на твореца: "Равнината тръпне" (1939), "Искри" (1940), "Земя и хляб" (1940), "Избрани разкази и репортажи". През 2014 г. бе отпечатана богато съдържателната и емоционална книга "Звезди над равнината" с избрани творби. В тези книги литературните творци с голямо вдъхновение разказват за незабравимия Васил Воденичарски - безсмъртен певец на Дунавската равнина. За героичния му живот поетът-партизанин от с. Джурилово, кръстено на негово име, Иван Нивянин пише:
Ти ли чукна! Ти ли беше, брате!
Чуй под звездното небе
духна топъл вятър,
разлюля нивята
и се смуши като куче
в тъмното поле.
Аз те чаках много...
Ти не се обади.
С трепет и тревога
в росните ливади
тръгнах
да те търся снощи.
Теб те няма още...
Когато дойдете тук, ще се удивите на оригиналния паметник в отлично благоустроения площад, издигнат в памет на певеца на Дунавската равнина Васил Воденичарски, загинал като партизанин с четиримата си другари Лазар Драйчев, Дафинка Чергарска, Петър Костов, Стефан Лаков и ятаците Горан Буждански и Цоло Върбанов, край с. Липница в кървав бой с фашистките злодеи. Бе обаятелен и смел борец, талантлив словотворец и неустрашим в жестоката и драматична борба за извоюване на нов и справедлив живот. Хайрединчани отдават всяка година на 12 януари почит за дръзкия му и вдъхновен живот и за талантливото литературно творчество. Заедно с този несрещан другаде в района архитектурен паметник, останаха да сияят и да радват книгите на твореца: "Равнината тръпне" (1939), "Искри" (1940), "Земя и хляб" (1940), "Избрани разкази и репортажи". През 2014 г. бе отпечатана богато съдържателната и емоционална книга "Звезди над равнината" с избрани творби. В тези книги литературните творци с голямо вдъхновение разказват за незабравимия Васил Воденичарски - безсмъртен певец на Дунавската равнина. За героичния му живот поетът-партизанин от с. Джурилово, кръстено на негово име, Иван Нивянин пише:
Ти ли чукна! Ти ли беше, брате!
Чуй под звездното небе
духна топъл вятър,
разлюля нивята
и се смуши като куче
в тъмното поле.
Аз те чаках много...
Ти не се обади.
С трепет и тревога
в росните ливади
тръгнах
да те търся снощи.
Теб те няма още...
отговорни за унищожаването на България, която загива благодарение на зловещия комунистически експеримент, проведен от простаците из народо, ронят крокодилски сълзи.
цитирайslavimirgenchev1953 написа:
Комунистическите злодеи, отговорни за унищожаването на България, която загива благодарение на зловещия комунистически експеримент, проведен от простаците из народо, ронят крокодилски сълзи.
Слави не е демоде.
хвали тогоз, от когото яде.
Другите, те са зловещи,
презират го к`ви ги плещи.
А Нивянин е добър и стихът е прекрасен, на светлинни години по- напред от slavimirgenchev1953.
Ти ли чукна! Ти ли беше, брате!
Чуй под звездното небе
духна топъл вятър,
разлюля нивята
и се смуши като куче
в тъмното поле.
Аз те чаках много...
Ти не се обади.
С трепет и тревога
в росните ливади
тръгнах
да те търся снощи.
Теб те няма още...