Орисия ли са разделите...
искам
да знам.
Още боли...
боли от жажда за близост,
боли от мрака на лъжата,
боли от крясъка на тишината.
Орисия ли са разделите...
искам 
да знам.
Заключвам се.
Минута след минута.
Бавно.
Сянка от смисъл
пълзи
по Стената.

отделя
бавно
смисъл
закрепена
в секунда
мълчание
вятъра...

онзи - горещия вятър,
южняка...далечния
и усещане за отлъчване
те потапя в прахоляка ...

дави
усмивки
тишина

Иде ти да извикаш-
,, Нека никога срещи да няма -
за да няма след тях и раздяла...
Така в живота е уви !
За да почувстваш ,че си го живяла ..."

и
ранено
обещание
от
натрапчиво
отсъствие
простира
душата си за продан.

зад тъмните очила
на нощта
ще се скрия,
и
от риданието
ще се събера,
за
друго утро...
с въздишка,