по Dressy... с продължение

Kosara :
без дъх оставяш ме
в автобуса към ада...мартини,
а...кашлица...значи си готова,
ех,бях тръгнала с такси до Луната,
е...до другия път,
отивам да си търся дъха...
и любовника.

Dressy :
оцелявам...
Кралица на красотата...мартини,

Kosara :
а трябваше само 
да ме повикаш
от камбанарията
на златния си трон
и
да ме оцветиш
с нокти в кръвноронено,
за да пристана
на октавата разстояние
с остатъци ароматизирани кърпички
на пуловера в залеза
преди,
преди бариерата на слугинята
да ми счупи главата...
обичам те...днес
и
котката ми 
даже незнае нищо
за небрежните докосвания
които
си измислят неприлични приказки,

Dressi :
Кралиците имат право да мълчат
...особено,когато са Красиви
в някакви моменти
неприличност
чужди песни
кървавобели
драскотини по СТудено
безлунни ли сме...
зората е зад хоризонта,
момиче...
автобуса отива в тази посока
нали знаеш,

Kosara :
намерих в безлунните ти коси
бляскаво,
ошарено и сладкозахарно
камъче
с опашчица
и
съзирам
в разтегателната ти корона...
ей,
ама много ти е далеч трона
пречи ми на очилата
около лицето
от царствено мълчание
пърха
лунен прах и настроение
до другия край на тунела
гореше кашлица
полята обилно с мартини
и
източен профил на сепуко
прожектира
чернобял спомен
за това 
как
сблясъчно
мрака екзекутира светлината,