харесвам го това стихотворение на Дора Габе, 
винаги съм го харесвала...
може би сега споделено с Вас 
и ще му повярвам... 




"Не ме докосвай!

Ще се опари твоята ръка
от огън недоизгорял,
от топлина недораздадена
от тая нажежена и сгъстена 
тишина 
в която дреме притаена
една надежда,
човешка и детинска
за ново раждане
за нова среща...

Не ме докосвай!"

и красиво написано!

Дора Габе е несравнима поетеса,тези дни ще представя и другото мое любимо нейно стихотворение...лично на теб,благодаря, че намина в моя блог!:)))

противоречията. Нося ги в себе си и ми е хубаво, когато срещна подобни на тях. Новото раждане и новата среща предполагат и ново докосване. Обаче... не ме докосвай! ;)

стрестна ме ,няма няма, приказен той...:)))усмихваш,до ново раждане!!!!!!!!!*недей се приближава!* то е от друго стихотворение на ДОРА ГАБЕ...друг път обаче