в завинаги...едва ли
ще сме по - щастливи
не е игра това...въздух е 
забравения вихър вълшебен
забравения танц под нова луна
забравеното...забравено ли е
откровение и наложително действие
любовта е
прелъстяване и мигновение
Анна Керн и Две очи
от четири краища...Свят е
и хоризонт от различност
контраста не е в устните
с целувка по миглите
изрежи си сърцето ми
в това невероятно количество навици
в разтегателна опаковъчна хартия
няма ме...

изгарящ юг съм и северно сияние
вятърна и гальовна...жена
в червени презрамки 
в обици от Африка
в шал от Индия
в чадър от Ниагара
ще ме познаеш
изписвам кленов лист със сивооблачие
опастност от абсурдна ситуация
поръсена със закъсняло ято светулки
сякаш знаеш нещо, което незнаеш
пламнала като след светкавица

не  е бял денят...когато...съм без теб

тихото е недвусмислена настойчивост
намерение е...обич е тихото
в мен
преплетените ни пръсти
свързани и отразени в зениците
така се обича...с ускорен пулс 
и отново ... различна
леко е... ефирно е... хубосия
дълбоко и мелодично
учудващо меко и странно
в звук и докосване
парещо и поглъщащо тъмно
в миг и магия
смес от злато и несъстояла се есен

в спомен от залез...

няма ли да ме попиташ дали
странница съм,
а толкова съм близко...полъх разстояние


ще се превърна ли в стъкло някога,