вкус от суха целувка...

                              плъзга се по вкаменяла захарна илюзия,

реалността в образ на телефонен звън те посипва с фалшива душевност и си запокитен в прегръдка от нямане...напукано, излющено  е усещането за измислено лято в празните очи на зимата, а страшното откровение владее безбрежното цяло...повярвал си в гарвани...сънят застига те безсловестно и започваш дългото пътуване в нощта на бъдеще време без минало...уморен, мъртвешко безстилен и самотно безсилен...в танц...с настоящето...а чернобелия каданс притихва невидимо...безшумно е в болката и тайно умираш от жажда по изчезналите сребърни дракони... 

  

 

                         вкус от закъсняла обич...

                           диша в предстояща сърдечна екзекуция,

и в някой ден...в някоя нощ,тук или може би другаде, отвъд хоризонта...в мрака на синия вир или в студа на оранжевия залез...отвъд видимото, внушено и откъслечно се разтваряш, и се сбъдваш в съня...о,ти - малка прашинка мълчание издълбало бездна в душата ми от вчера, и нямам утре...а сянката ми се гуши в усоето на вината...наистина ли знаеш какво значи да си обичан...оглушавам от болка и съм кръвнооцветена, несподелена в метафори от полуистини, заключвам се в черна магия под камък в изкривена светлина от ласка...вписваш ме в рисунък краткост и пустиня ме разделя от вълшебния пристан...завинаги.

  

                            вкусът от последната рана...

                               е бумеранг от демонично изкривена истинност

и разтворени, във въздуха обещания, с внезапна болка от предчувствие, се ронят дрипави в самотата...чувам те...и си тръгвам, загърната в плащ от страх и несподелени признания...горя в спомен за огън, за клада...сива пепел, разпиляна от вятър, оставя следа и странен силует кръстосва, уморената, от неслучило се Време, магистрала...чувам те, но си само усещане и не питам за първия, изплющял по чувствата ми, камък...късно е, късно е за това, а между мрака и светлината оставям единствения рицар, пленил сърцето ми...завинаги.

 





  постинг в повторение.

написана тъга, извираща от болката на ранена душа ... колко безнадеждно самотен е човек понякога и трудно се намират думи, които да се окъпят в споделянето й...
Много силно е посланието ти, с картини и музика в едно!Благодаря!

-трябват сили за това........
Страхотна си!

Прекрасна си , Косара ...
Благодаря ти !

Поздрав с вкус на приятелско гушкане ;):) Мммм какъв ли е този вкус?! Ммммм мноого готин! :)

човек споделя, че "няма утре..." и остане несподелен... Това е рана и боли, когато отдаваш сърцето си, а то остава празно и очакващо... Какво да ти пожелая освен Господ да изцели мъката ти!

Силни, дълбоко докосващи размисли, облечени в най - подходящите, пронизващи думи!
Поздрави!

..................
!!!!!!!!!!!!!!!!!
Прегръщам те!

Пожелавам този рицар.
С железни брони и доспехи.
Скоро той, стените да събори.
Двете части на сърцето да залепи.

Нарисувала си тъжна приказка.
Притихнали са божи твари.
За твойта обич , палчетата стискат.
Нежен полъх косата да погали!

Много тъжно и много красиво!
Благодаря ти!

добър вечер!
Предпочитам вкус от закъсняла обич пред вкусът от последната рана, макар че и двете са червени на вкус. И все пак...

ми се иска да се сгуша в суетата си под цветния чадър,
защото трябва да блестим някак в тази сивота и тъмнина
...
лунна нощ и споделеност ти желая :)))

Като метеор е
оставя безплодни кратери...в паралелния свят...
Привет!:)))

Ветрен ден!.:)

надига се музика, движение, сребърен плясък, тръпчиво
боровинково вино
полет блести
утро
изгрява слънцето
сред пламтяща мелодия
песен на дракони
очакване
:)))

ЗНАЕТЕ
КОЛКО СТЕ МИ МИЛИ И СИ ВИ КЪТАМ В СЪРЦЕТО...БЛАГОДАРЯ, ЧЕ ВИ ИМА...и сме заедно тук, в блога

:)невероятнО талантливи и позитивни хора сте, ВСИЧКИ!!!УДОВОЛСТВИЕ ми е да си ви чета и да съм с вас!

Без думи! Ти си ги казала всичките.
Точно за този миг, траещ цяла вечност..., когато чувствата трябва да бъдат напукани, за да се случи обезсърцяването в опит за привидно оцеляване...
И все пак, сребърните дракони съществуват. Завинаги. Пак там. В сърцата ни. И не само.
Благодаря ти!

иде ми да му счупя главата на този рицар, дето така е ранил това чувствително сърце. Обаче има утре, има, сигурна съм и в утрето няма да има прашинки от мълчание, които издълбават бездни, просто ще има думи на обич и истинност. Ще видиш. Слънчеви усмивки от мен!

и да ти кажа от мен - РИЦАРИ НЯМА...поне в тукащността...поздрав...пу...

И АЗ С ПРАШИНКИ В ОЧИТЕ.....ПРОСТО ЩЕ ПОМЪЛЧА !ЧУДЕСНА СИ МИЛА!
ПОЗДРАВИ И ПРЕГРЪДКИ !

КОНКУРСЪТ!!! НАЙ-ДОБРИТЕ ТВОРБИ НА БЛОГ.БГ ЗА 2010 Г.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------

ЗА ПОЕЗИЯ И ПРОЗА.
ПРАВИЛАТА ЩЕ ИЗЛОЖА.
ПУСНЕТЕ ВАШИТЕ ШЕДЬОВРИ.
В СРОК НА СРЕБЪРНИ КОВЬОРИ.


ДО ДЕКЕМВРИ, 20-ТИ , ЧАКАМ.
ПОСЛЕ СПИРАМ И ЗАТВАРЯМ.
ДА УЗРЕЯТ, ДА ЗАВИРАТ.
ДО 25-ТИ ДА КЛАСИРАТ!


ПОСТИНГИ СПЕЦИАЛНИ ИМА.
НАГРАДИ ЧАКАЙ ДОГОДИНА.
ДОГОДИНА, ДО АМИНА.
АКО ВОДЕН СВЯТ СЕ НЕ ПОМИНЕ.


ПРИЯТЕЛ ЛИ СИ , ТИ ПОМАГАЙ.
ЗА ДРУГ ДЕН НЕ ОТЛАГАЙ.
БЪРЗО УТРЕ ОТРЕЗНЯВАЙ.
НОВИНАТА НИ РАЗВЯВАЙ!

БОГ ДА НИ ПАЗИ! ДЕЛОТО Е СВЯТО!
АМИН!

МОЛЯ ВИ, ПУСНЕТЕ ЛИНК ВЪВ ВАШИТЕ ПОСТИНГИ И СЪБЕРЕТЕ ВСИЧКИ НА КУПОНА. ТОЙ Е ЕДИНСТВЕН И УНИКАЛЕН.
ПОКАЖЕТЕ, ЧЕ МОЖЕТЕ!
УСПЕХ!

благодаря ви!!!!

личното ми време е сведено до нула, но вие сте ми лични и истинни...щастливи и обичани бъдете :)

Поздрави!