Признавам ти,моя любов,
без капчица чувство за вина
за всички
вълнуващи,
душата ми,
докосвания...

небесни съзвездия танцуват
в кехлибара на очите...
когато
дъхът му топли лицето,
свеж повей на вятър
сипе свежи листи...
когато
усещам вкус на ягодови устни,
трополенето на дъждовните капки
се превръщат във вълшебство...
когато
мълчанието звучи приглушено
в косите ми,
като самия грях
и
студът сковал сърцето си отива
завинаги.

Признавам ти,моя любов,
че
само
от присъствие
се пръсвам на хиляди светещи прашинки
и светлината преодолява мрака...
но 
когато 
в храма на нощта,
незабележимо
и
бавно,
очевидното
се превърне в мистерия...

не ме забравяй,
любов,

и позволи
да се сгуша
като
нежна ласка...поне в съня му.

Нежно икрасиво !

км това което ме вълнува.благодаря ти.