Сред тайнствена прохлада 
и въздух свеж,
и ароматен,
превръщам се
от ангел
в невяста...на сатаната,
и диша в нас 
безумност.
Замислена и нежна
е благоуханната трева,
и упоени сме,
и жадни сме,
и вглеждаме се,
и топим се -
летим
в греховност и тъга...

пожелай ме...в нощта,
извън мислите,
извън съвестта,
извън ритъма,
извън хаоса,
извън...времето,
спри го!
пожелай ме...в нощта.

Ще пиеш луди от щастие очи,
омайно биле ще горчи със болка,
на ранени устни,
изтръпнал и сломен
ще се загубиш от желание
в дивата следа на страстта,

неизбежно е...

в изпепеляващата бездна
и ще ми дадеш душата си,
(искам я!),
със ужас от наслада.

Това наше
безумие
е
изумруд върху сива скала,
но
пожелай ме...в нощта.

Косара е това е невероятно, как не съм го прочела.Силна емоция, жар в прекрасен стих!
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

човек е и наистина е специален за мен...прегръщам те от сърце!,