Отвън...задуха севернякът.
Черна,
по-черна от черна,
веда
в голи шепи носи
вряща поличба за раздяла
и
към прага ми гледа.

Тук...при мен...
някой пие бисер,
разтворен 
в кристална чаша вино,
друг - унищожава усамотение,
неопазено в зли часове,
трети - убива любовта,
пленена в необяснима тъга,
четвърти - разкъсва на парчета,
желанието си да бъде с мен...

И стана тъмно,

тъмно е...тук и отвън
и 
страх ме е...,
и време е,
време за рисуване.

Бързеите на сърцето
последваха гневния път
и бунт 
в песен, бял стих извива...
Апокалипсис в картина :

сгърчени, скалисти урви - изсипано небе,
преплетени, черни тръни - разбити хълмове,
жадни  и раними
видения,
от
забравена странстваща приказка...,
но 
милост
от дъжд
вещае
събуждане -
за рисуване...
и
безразлично жълто се отвори
за горещо  оранжево в зори
и роди слънце,
блесна в погубения хоризонт
лъч с надежда
върху сребрист облак щастие,
а
суровият въздух
насели се с милост...
време беше.

Време настана...за рисуване. 

въглените мисис..обожавам графики сутрин на гладно

и на целокупния...му е гладно, класика е да ти е...жаднооооо!...от сутринта,:))) тогава се случва,-удоволствие си...ух, нещо зацвърча...от главнята ще да е...не ме карай с голи пръсти съм,

нямате ли бре...
от шагренова кожа?

не мога да рисувам и да целувам с...ръкавици, по фигурални чорапи съм, но не са ми по мярка,падат...

изхвърли ги в кофата за боклук..

задухал е северняка ...гола мога ,но не и боса, а и кофата е зад ъгъла...не хвърляй нищо там...не знаеш кой ще го вземе:))),

просто му го дай....
подари го...

нищо не ми е останало...нито за оставяне, нито за подаряване...едните чорапи дето на са ми по мярка и ще трябва да си ги износя до бод:)))

Дай да ти пратя едни търлъци, стана ми жално някак си! :)

светлина си ...в босия ми тунел и може ,може...розовички, с мънистенце,синьо - против уроки...а за теб/ златно слънце в очите ти!

светло е ...тук и ...насън...
дълго чакало край огнището,
вречено някому, спящо, сънуващо Някого...

въглени за рисуване-
полудели коне, вятър стенещ по гривите...
забранени ръце ,
прерисуващи скици от спомени...

дълго чакани думи...
неповехнали символи Вечност...

тихо е - тук и насън ...
необречено никому...
винаги ...
...светещо

проченох и зарежда със свежест, благодаря ти!от сърце,